Вълшебните лампи на Николай Табаков

Учител по професия, музикант по душа, творец по призвание. Но преди всичко творец на „вълшебни” лампи. Това са думите, с които бих описала Николай Табаков, макар хората, които се учат от него, често да го наричат просто „вълшебник”. И имат право. Защото лампите му внасят радост в живота на хората, частица светлина и много, много любов. Все пак такива са хората на изкуството!
Споделя, че първата му лампа имала нетрадиционна форма – в основата квадратна, а на върха – кръгла. Резултатът обаче му харесва и това го подтиква да реализира странните си идеи и то с голям успех. Досега е направил три изложби, а творенията му се купуват само от ценители. Табаков казва, че е щастлив да импровизира с формите и цветовете, докато твори.

Въпросът „Какъв човек е създателят на „вълшебните” лампи?” провокира екипът на NovaNews.bg да го потърси за разговор. Оказа се, че е доста трудно да бъде открит, тъй като постоянно е в движение – живее в Дупница, свири в няколко групи и предава своя опит в ателиета за лампи в цялата страна. Тъкмо в такова ателие успяхме да го намерим. Посрещна ни с усмивка още от вратата и с радост отговори на въпросите ни.

- Как се роди идеята да твориш лампи?
- При мен нещата идват интуитивно, не на база на дълбоки размишления. Работех в един магазин, където правех ръчно изработени свещи. И там зареждахме марокански лампи от кожа и рисувана къна. Казах си: „Защо и аз да не мога да направя такива лампи?!” Но мина около година от раждането на идеята до самата й реализация.

- Каква беше първата ти лампа?
- Имаше доста странна форма - отдолу започваше с квадратна форма, а отгоре завършваше с кръг. Стана доста странна, но това ме вдъхнови да продължа. Истината е, че не желаех да правя типични марокански лампи. Първоначално заварих три рамки, които отлежаха няколко месеца вкъщи, докато ми дойде идеята с какво да ги покрия. Подритвах ги от стая в стая, докато не ме осени идеята да залепя хартия върху тях.

- Пазиш ли все още първите си произведения?
- Не. Аз правя лампи за хората, не за мен. Всъщност, от няколко месеца имам висяща лампа. Жена ми от години ме моли да й направя. Казваше ми: „Ти на другите правиш, а на мен - не” и я изработих специално за нея. Тя е една от малкото висящи лампи, които съм правил, тъй като повечето ми творения са настолни.

- Коя е с най-интересна форма?
- Обичам да импровизирам и никога не повтарям два пъти една и съща форма. Дори някои да си приличат на външен вид, се старая да вплитам различен мотив, който да ги отличава една от друга. Една от най-интересните ми поръчки дойде от клиентка – да направя лампа родословно дърво за сватбен подарък. Тя бе събрала сватбените снимки на родителите на младоженците, на техните баби и дядовци, както и тези на прародителите им. С тях изработих родословно дърво от сватбените тържества на фамилията до трето коляно. Лампата стана невероятно красива. После ми разказаха, че бабите са плакали при вида й. Онзи ден пък направих една лампа сърце, за подарък на един младеж от приятелката му Мартина. Когато е изгасена, е просто обикновена лампа, но когато я запалиш, от светлината под нея се изписва името „Марти”.  

- Навсякъде ли можеш да твориш или само у дома?
- Само когато съм вкъщи. Пътуванията ми са свързани с уъркшопове и участия в клубове. Но основните идеи се раждат, докато съм у дома. За лампите, които правя по поръчка, формите на сто процента са свързани с хората, за които са предназначени. Обикновено ги измисляме заедно с клиентите. Малко са тези, които са купени случайно и без предварителни договорки. Хубавото на моите лампи е, че са необичайни – мога да направя костенурка или детско меченце. Докато в един магазин за лампи, избираш между вече направени форми. Това е основната разлика – аз правя лампи за хората.

- Тоест, ти изпълняваш желанията на хората. Чувстваш ли се като вълшебник?  
- Не, но в коментарите във Фейсбук често ме наричат „вълшебник”. Аз съм съвсем обикновен човек. За мен е естествено да направя всичко, което ми хрумне или да осъществя идея, хрумнала на друг човек. Но за хората това е необичайно. Когато клиентите не могат да си представят нещо, скицираме, общуваме по мейла и измисляме заедно нещата.

- Вече имаш три изложби зад гърба си. Да очакваме ли четвърта през тази година?
- Скоро не планирам да има подобна изложба. Но имам друга идея, която искам да осъществя – да направя изложба и уъркшоп в Малта. Идеята дойде от моя приятелка, която притежава магазин за бутикови дрехи там. Така че смятам да отскоча до Малта за две седмици. В момента обмисляме организацията на мероприятията.

- Пътуваш непрестанно в страната за музикални участия и ателиета за лампи. Без кои три неща не би тръгнал на път?
- Задължително нося със себе си яке, книга и лепило. Последното го нося, за да поправям щетите по някои от лампите. Често се случва те да пострадат от немирна котка или хартията да се е разлепила.

- А кой е най-емоционалният момент в един уъркшоп?
- Има различни етапи на емоционалност, но обикновено само аз забелязвам тези неща. Най-необичайното нещо, което човек може да си помисли, е да направи лампа. Затова в началото всички идват с недоверие, казвайки си: „Аз едва ли мога да направя това”. Но веднъж започнали, се отпускат и се забавляват страхотно. Най-емоционалният момент е накрая, когато крушката вътре се запали и виждам изненадата в очите им. Възгласите обикновено са „Ама това аз ли го направих?” и с радост гледат как останалите се възхищават на тяхната лампа. Много ми е интересна тяхната реакция – първоначалната плахост, после въодушевеност и съсредоточеност, и накрая – еуфорията от създаденото произведение. Интересно е, че хората, идващи на уъркшоповете, обикновено избират да украсят лампата с цветове, с които самите те са облечени. Съвсем несъзнателно творят себе си, но това им го казвам чак накрая, когато процесът вече е необратим.

Автор: Анелия Тодорова