Представлението, на което е съавтор и в което участва - "Тълковен речник", взе наградата за съвременен танц и пърформанс
Тя е изпълнена със заряд и енергия, които иска да сподели със света. Вярваме, че съвсем скоро ще го направи – ярко и запомнящо се като фойерверк, чиито следи обаче няма да изчезнат бързо. Особено и след като музикално-танцовият пърформанс „Тълковен речник” на Сдружение „По действителен случай”, в който тя е главно действащо лице и съавтор, получи „Икар”. Тя е Деница Дикова и ден след щастливото събитие си поговорихме защо „Тълковен речник” трябва да се преживее и какво е значението на съвременния танц за нея и не само.
След като вече стана ясно #кой?, отидоха ли наградите там, където трябваше? Остана ли някой незаслужено без награда?
Като номинирано лице в една от категориите смятам, че самата номинация е успех и признание. Награда заслужават всички за упорития труд и старание да развиват културата и изкуството в държавата ни.
„Тълковен речник” бе номиниран в категорията за „съвременен танц и пърформанс” заедно с мултимедийния танцов пърформанс на Derida Dance - „Monocrossing“ и „Танцувам Мария Калас“ на Галина Борисова. Вярваше ли, че наградата ще дойде именно при вас?
Да, вярвах в успеха ни. Вярвах в продукта, който сме направили. От самото начало има много силна енергия около представлението и знаех, че то носи в себе си успеха. Бях позитивно настроена и щастлива, че сме номинирани. Получаването на наградата е изключително признание за нас и огромен стимул за мен да продължавам напред по пътя си. Факт е, че в нашата категория всички номинирани заслужават наградата.
За всички, които все още не са гледали „Тълковен речник” – разкажи ни какво е по-различното в този музикално-танцов пърформанс и защо трябва да се преживее?
Много правилна е думата преживее! "Тълковен речник" е създаден на базата на девет музикално-движенчески миниатюри и импровизации, в основата на всяка една от които стои определена дума и личното решение за значението й. Те изграждат три сюжетни части, доближавайки цялостната структура на представлението до структурата на жанра хайку. Само, ако самият зрител си позволи да се отвори, може да усети истинската енергия и заряд. Това не са просто думи, а дълго търсен избор, с фундаментално значение за нас като личности. Чрез тях по най-искрен начин Ирина, Санди и аз разказваме лични истории и показваме нашата интерпретация за тях. Смятам, че с характера си и съчетаването на музика и танц представлението дава една нова представа за смисъла на речта и силата на думите. "Тълковен речник" превежда случването на танц, звук и език в лична интерпретация. Не изразът на нещо, а съществуването му. То дава възможност на хората да влязат по- дълбоко в тяхната лична представа за страх, вибрация, поток.
Кога и как се появи идеята за него?
Преди една година и половина получих покана от Ирина Голева от Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура „По Действителен случай“. Идеята за проекта беше нейна, както и изборът на екип. Тогава се запознах с Александър Даниел-Санди. Беше изключително щастие да работя с тях в екип. И се надявам пак да ни се случва за напред. От там насетне тримата имахме дълъг процес на търсене преди да започнем да работим върху изграждането на пърформанса. Идеята ми хареса веднага, подходът на работа на Ирина също. Фокусът бе силно насочен към разгръщането ни като творци, нашият поглед, нашето усещане и желание, а също и работата в екип. Научих много в процеса на работа и съм истински щастлива и благодарна, че съм част от екипа и съавтор на "Тълковен речник".
Промени ли се отношението на публиката към съвременния танцов спектакъл? Мислиш ли, че той стана по-посещаван и харесван от по-голям кръг от хора?
Много ми се иска да кажа "ДА", но липсата на средства за реклама и обособено пространство, където да се случват такива събития, е все още голям проблем. Публиката не успява да проследи участията ни, а от там посещаемостта на представленията е слаба. За изминалите няколко години се забелязва леко различно отношение към съвременния танц, но все още той стои в обхвата нестандартно, неразбираемото и провокативното.
Мислиш ли, че включването на категория за съвременен танц и пърформанс в наградите „Икар” помага за популяризирането на това изкуство?
Според мен създаването на Гилдията за съвременен танц и пърформанс и включването ни с отделна категория е голямо постижение. Изисква се време, за да бъдем приети равностойно с останалите категории.
Какво пише срещу понятието „съвременен танц” в твоя личен тълковен речник?
Осъзнатост.
Кога танцът влезе в живота ти и какво имаше преди него?
След категоричното ми решение да запиша „Танцов театър“, движението навлезе гръмко в живота ми и така вече 11 години. 2003 г. се записах в университета и от тогава не спирам да се движа. Движението е мощна сила, която за мен е в основата на съществуването ни. Там съм много близо до себе си, там намирам смисъл, там намирам усъвършенстването. Преди това бяха много други неща, много други движения, които са ми помогнали да открия танца.
Как гледаш на новите пространства за изкуство като трамвайно депо „Клокотница”, Зона Култура, подземния театър при метростанция „Джеймс Баучер”? Мислиш ли, че най-накрая съвременния танц и театър у нас ще има така необходимото му място за развитие?
Толкова хубави проекти са това. Много силно се надявам нещата да се получат повече от добре там и да се намери място и за съвременния танц. Все още не съм запозната в дълбочина с идеите на проектите, но създаването на такава зона в София би разширило сцената и границите на съвременното изкуство.
В каква посока е погледът ти за бъдещите професионални планове?
Засега ми предстои изиграването на „Тълковен речник“ и „Лучия, Джовани и Сесилия“. Оттам насетне имам и други планове за проекти. Малко бавно и трудно става осъществяването на идеи тук. Липсата на повече възможности за кандидатстване и субсидиране, а също и липсата на уъркшопи и обмен с артисти ми създава усещането за недостатъчна активност. Точно това се надявам да се промени в България, и в тази посока също работя активно. Надявам се да се обръща повече внимание на свободната сцена и независимите артисти. Миналото лято бях стипендиант в програмата danceWEB на един от най- големите фестивали за съвременен танц ImPulsTanz във Виена. Обменът с артисти от цял свят много ме обогати, но също толкова ценно за мен е, че създадох контакти, които в момента развивам. Надявам се съвсем скоро да реализираме няколко идеи с колеги от фестивала, и най-вече се надявам да имаме възможност това да се случи тук, в България.
Ако се интересувате какво се случва в професионален план и занапред при Деница Дикова, може да следите блога й ТУК.
Автор: Миалена Халваджийска
