Не пропускайте пърформънса тази вечер в 19 часа
Джаред Градингер и Ангела Шубот – имена, опаковани в две тела, дишащи едно в друго, вибриращи антистатично. „Вместо какво са те” можете да разберете в тази вечер в 19 часа в Театрална работилница „Сфумато”. Колко близо могат да са две тела и кое по-значимото – дъхът или думата - четете в специалното интервю за NovaNews.bg.
Вместо какво са те?
Джаред: Заглавието представлява всъщност определението на думата „аватар” – нещо, което изживяваш извън тялото си, защото не може да се развива вътре в теб. Оттук дойде вдъхновението за „Вместо какво са те”.
Aнгела: Това е проект, който е отворен към публиката, за да може тя да разбере, почувства и възприеме „вместо какво” сме ние за тях. Или пък „вместо какво” са те, освен обикновена публика. Ние търсим нови начини за съществуване отвъд нашите нормални параметри на интимност. Така че ключовата дума „вместо” се отнася до личния дуализъм, който всеки един от нас носи.
Могат ли телата и душите да постигнат безусловна заедност с интензивно дишане?
Джаред: Безусловната заедност е невъзможна. Абсолютното състояние е непознато за живото тяло, което е в непрекъсната промяна. Но стремежът към тази безусловност се изразява чрез жизнената сила на дишането. Това е вълната, която ни позволява да яхнем всички (не)възможности.
Ангела: И тогава – ако двама души имат общ дъх, заедността няма как да не се прояви веднага. Колкото просто е това, толкова и парадоксално.
Какво е усещането две тела да се превърнат в един организъм?
Джаред: Има един миг или протяжност от време, в която не ние самите предизвикваме собственото си движение. Това е магичен миг, в който преставаш да действаш и да желаеш, а се оставяш да бъдеш понесен и в същото време другият се понася с теб. Така че именно в този миг на „предаване”, на „предоставяне” на другия живее множествеността, ти не си вече ти и другите не са вече „те”. Вие сте едно общо същество.
Каква е разликата, когато говорим с думи и когато общуваме само с дъха си?
Джаред: Дъхът е първичен. Той е сила за живот, той е душата, която влиза и излиза от тялото. Думите могат да ни „изпратят” някъде, но може и да те дезориентират. Те могат да са толкова трудни и сложни за възприемане, но в същото време и да са свързващ фактор, път към разбиране.
Ангела: Думите са по-скоро свързани със съзнанието, създават усещания, провокират мисълта. Но те не са толкова свързани с движенията на тялото, с материята.
Как две тела могат да съществуват заедно?
Джаред: По милион различни начини. Посредством желанието да станат нещо друго или желанието само да слушаш и да бъдеш. Или желанието да станеш никой. Посредством нежност или „насилие”, странност, посредством любов, посредством мисъл. Има милиони начини да опитваме как да бъдем.
Ангела: Да, действително начините са милиони. И един от тях е една магическа вътрешна връзка, едно състояние на заедност, в което тялото, материята, едновременно позволяват и пренасят тази връзка. В същото време съзнанието я възприема и именно това създава представлението.
Колко близо могат да са две теле?
Джаред: Невъзможно е да се каже. Едва ли има някакви граници… Понякога дори само опитът е достатъчен, за да обедини хората. Ние може да ядем гениталиите на другия, може да се раждаме, да създаваме поколение, ние може да бъдем във война, можем да помислим заедно, да пътуваме заедно... Всеки от нас преживява всичко това по различен начин, субективно. Понякога неволно докосване на раменете може да е далеч по-интимно от проникването.
Ангела: Две тела могат да са толкова близо, колкото се допуснат. Въпрос на еволюция е.
А как се открихте за работата?
Срещнахме се през 2002-ра година за работа по проект на Констанца Макрас. Веднага усетихме връзка помежду си, която ни подейства вдъхновяващо. Разбрахме, че когато сме заедно, провокираме желанието си да се развиваме повече. Тази връзка има общо с това да се откажеш от себе си, от това да си мъж, жена, от неудобството на интимността. През 2008-ма година групата за съвременен дизайн Пиктоплазма ни покани за участие в тяхна изложба. Приехме това предизвикателство. Онова, което направихме, стана много успешно и ни вдъхнови толкова много, че решихме да продължим да се развиваме и да откриваме новите хоризонти.
Автор: Галя Станева