Интервю с репортера на Нова за Vesti.bg

Повече от 15 години Николай Василковски е в епицентъра на събитията. Към екипа на Нова телевизия той се присъединява преди близо четири години. Оттогава до днес не спира да отразява новинарския поток.

Журналистиката го изправя срещу не едно природно бедствие като наводнения, земетресения и пожари. Затова обича да казва, че върви винаги по следите на бурята – в пряк и преносен смисъл. Именно той беше репортерът на Нова, който видя отблизо трагедията в Мизия, стана свидетел на човешката трагедия, но и на достойните човешки примери. Ето какво разказва Николай Василковски в интервю за Vesti.bg:

Нормализира ли се вече ситуацията в Мизия и района, или тепърва започва най-тежкото за хората там?
Картината в Мизия ще остане страшна вероятно месеци наред. Животът на над 3000 души е буквално в опасност заради калта и риска от болести. Ако пък говорим за възстановяване на живота, някои хора просто няма какво да възстановяват, тъй като целият им живот е унищожен. Домовете са срутени, покъщнината – унищожена, поминъкът – удавен. Много от хората, с които разговарях, обмислят да напуснат този град.

С какви човешки истории се сблъска там на място?
Лицата на трагедията са много, но изразяват само едно – отчаяние. Най-тъжно ми е за онези, които останаха без дом или ще останат в близките дни, тъй като в Мизия ще паднат още много къщи. Всяка трагедия има и друго лице – това на спасителите. Пожарникарите, полицаите, военните и всички онези, които в Мизия вадиха хора изпод калта и водата. Това са героите, които често остават встрани от камерите. Запознах се с много от тях, докато търсехме хора в първия ден след фаталната нощ. Запознах се с местен човек, който беше навигатор в лодка на военните и ги прекарваше през улиците. Не беше спал и ял повече от денонощие, но не излезе от водата. Запознах се с пожарникари, които въпреки че не е позволено да качват хора без разрешение на автомобила, го правеха. Превозваха към кризисния център пострадали хора, превозиха и нашия екип, тъй като служебните ни коли не са високопроходими. Такива хора ми дават надежда, че все още има човечност в света, в който живеем.

Цялото интервю с Николай Василковски за Vesti.bg четете тук.