Специално интервю на репортера на Нова за Vesti.bg
Повече от 15 години Николай Василковски е в епицентъра на събитията. Към екипа на Нова ТВ се присъединява преди близо четири години. Оттогава до днес не спира да отразява новинарския поток.
През годините журналистиката го изправя срещу не едно природно бедствие като наводнения, земетресения и пожари. Затова обича да казва, че върви винаги по следите на бурята – в пряк и преносен смисъл. Именно той беше репортерът на Нова ТВ, който видя отблизо трагедията в Мизия, стана свидетел на човешката трагедия, но и на достойните човешки примери.
1. Ники, нормализира се вече ситуацията в Мизия и района, или тепърва започва най-тежкото за хората там?
Картината в Мизия ще остане страшна вероятно месеци наред. Животът на над 3000 души е буквално в опасност заради калта и риска от болести. Ако пък говорим за възстановяване на живота, някои хора просто няма какво да възстановяват, тъй като целият им живот е унищожен. Домовете са срутени, покъщнината – унищожена, поминъкът – удавен. Много от хората, с които разговарях, обмислят да напуснат този град.
2. Успокоиха ли се поне малко жителите, или тръпнат в очакване на втора приливна вълна?
След това, което преживяха, хората няма как да са спокойни. Големият проблем е, че те са загубили вяра в община и държава. Служебният вътрешен министър Йордан Бакалов обеща полицай до всеки язовир, но реално държавата за пореден път се оказа безсилна и изненадана. Именно затова при всяка капка дъжд жителите на Мизия потръпват. Водосборът на река Скът има 32 язовира. Четири са в близост до Мизия. Хората са убедени, че трагедията е причинена от неправилно поддържане и изпускане на вода от тези водоеми. Пред нашия екип рибарите ловят 3-килограмови шарани в наводнените дворове. Това доказва, че водите на река Скът не са придошли единствено от дъждовете.
3. С какви човешки истории се сблъска там на място?
Лицата на трагедията са много, но изразяват само едно – отчаяние. Най-тъжно ми е за онези, които останаха без дом. Или пък ще останат в близките дни, тъй като в Мизия ще паднат още много къщи. Всяка такава трагедия има и друго лице – това на спасителите. Пожарникарите, полицаите, военните и всички онези, които в Мизия вадиха хора изпод калта и водата. Това са героите, които често остават встрани от камерите. Запознах се с много от тях, докато търсихме хора в първия ден след фаталната нощ. Запознах се с местен човек, който беше навигатор в лодка на военните и ги прекарваше през улиците. Не беше спал и ял повече от денонощие, но не излезе от водата. Запознах се с пожарникари, които, въпреки че не е позволено да качват хора без разрешение на автомобила, те го правеха. Превозваха към кризисния център пострадали хора, превозиха и нашия екип, тъй като служебните ни коли не са високопроходими. Такива хора ми дават надежда, че все още има човечност в света, в който живеем.
