Елена Чопакова показва къде се намира дървото с костите
Тази събота, 1 ноември от 18:00 часа Елена Чопакова разказва кой и защо сменя имената днес. По време на Възродителния процес в България насилствено са сменени имената на близо 850 000 български мюсюлмани – помаци, турци и цигани.
Пренебрежимо малко за историята години по-късно в сърцето на Родопите тече нова смяна на имената. Този път доброволна и постепенна. Не може да се нарече масова, но със сигурност е показателна – в Маданския районен съд повечето хора идват, за да сменят турско-арабските си имена с български. Същото се случва и в съдилищата в Златоград, Девин, Смолян и Чепеларе.
Историите на тези хората, които искат смяна на името си, са различни, но мотивите им са еднакви – новото име според самите тях им гарантира по-добро и спокойно бъдеще…
В същото време, на 90 километра от областния център Смолян, в Кърджали името е не по-малко важно. И ако трябва да наричаме нещата с истинските им имена – по името посрещат, по името изпращат. В тази част на България, макар и превързана от времето, темата с имената ще е винаги отворена рана…
„Уважаеми зрители, не искаме да ви палим чергите. Искаме да ви разкажем истории, които да държат кибрита прибран, а чашата наполовина пълна. И понеже темата е деликатна, ще си позволим само един съвет, най-вече към разполагащите с власт – и религиозна, и светска – има крачки, които водят единствено към пропаст. Има обиди, които не се забравят...”
Във втората част на предаването „Ничия земя” ще бъде представена „Дървото с костите”: След 1948 година България се оказва външна граница на Източния блок и съсед на капиталистическите Гърция и Турция.
Започва изграждането на кльон, който опасва с бодлива тел южните покрайнини на страната. Между него и действителната държавна граница се простира земя, която на места достига до няколко километра – такова парче земя в международното право се нарича официално „Ничия земя”.
В строго охраняваната територия остават села. И съдби. Но клонът, който пада щом пада и БКП, е много повече от граница между две държави. Той е граница на страха.
В село Чепинци, близо до Рудозем, на ничията земя, Елена Чопакова откри дървото с костите – дърво, на което според местните, е била прикована германска гражданка, опитала да премине нелегално границата. Дърво, символ на страха…
„Разказваме ви история за границата. Държавната и личната. За границата между търпението и примирението. История за кльонове на ничия земя и кльонове в нечии съдби. За възможността да избягаш от държавата, но да не можеш от себе си. Или обратното. Оплетени в гранична бодлива тел, констатираме смъртта на разстреляната свобода…”
Гледайте „Ничия земя” в събота, 1 ноември, от 18:00 часа по Нова телевизия.
