В село Чепинци, близо до Рудозем, се намира дърво с кости - тези на прикована германска гражданка
След 1948 г. България се оказва външна граница на Източния блок и съсед на капиталистическите Гърция и Турция. Започва изграждането на кльон, който опасва с бодлива тел южните покрайнини на страната. Между него и действителната държавна граница се простира земя, която на места достига до няколко километра – такова парче земя в международното право се нарича официално Ничия земя.
В строго охраняваната територия остават села. И съдби. Но кльонът, който пада щом пада и БКП, е много повече от граница между две държави. Той е граница на страха. В село Чепинци, близо до Рудозем, на ничията земя, Елена Чопакова откри дървото с костите – дърво, на което според местните, е била прикована германска гражданка, опитала да премине нелегално границата. Дърво, символ на страха…
“Разказваме ви история за границата. Държавната и личната. За границата между търпението и примирението. История за кльонове на ничия земя и кльонове в нечии съдби. За възможността да избягаш от държавата, но да не можеш от себе си. Или обратното. Оплетени в гранична бодлива тел, констатираме смъртта на разстреляната свобода…”, казва Чопакова.
