За безпомощността на пребитите възрастни разказва Елена Чопакова
Помните ли Малорад? Помните ли пребитите старци? Помните ли как всички се надпреварваха да ги показват и разпитват? Помните ли акция „Жандармерия“? Помните ли обещанията за бързо разследване и справедлив съд…
"Дано Господ да ги не прости!” – казва една от пребитите и ограбени възрастни жени, чийто съпруг умира от стреса след побоя на крадците. Тази събота, 20 декември в „Ничия земя” Елена Чопакова ни среща със страха и отчаянието в с. Малорад, Северозападна България.
Гняв, безпомощност, страх и обреченост – на това мирише навсякъде в Малорад. Крадат всички – и цигани, и българи. Всички са гладни. Общината държи републиканския рекорд по безработица. Не ни се ще да вярваме, че немотията е оправдание да крадеш и насилваш, но звучи твърде правдоподобно…
От близо месец Малорад се охранява от частна охранителна фирма, която координира действията си с местните органи на МВР. Сключват напълни легитимни договори и срещу десет лева охраняват частни домове, а срещу 20 – търговски обекти.
Имат здрави ръце и стратегия. Изглеждат внушително, звучат респектиращо. Немалка част от селото е абонирана за услугите им, но има и хора, които откровено ги наричат престъпници и не одобряват сътрудничеството им с местни цигани…
"Обръщаме се към всички, от които зависи да живеем нормално – тези, които пишете, гласувате и прилагате законите в България – ако все още имате съвест, направете нещо! Представете си, че вашият баща умира унизен и пребит. Представете си, че вашата майка се страхува повече от крадците, отколкото от смъртта. Представете си, че вашата къща се изнася малко по малко, ден след ден. Представете си децата си в България, която прилича на Малорад. Засрамете се. И направете нещо. Защото, докато държавата я няма там, където й е мястото, здравите момчета с кауза поемат нещата в свои ръце. И като че ли се справят по-добре от вас. Весела Коледа!”
