Помните ли Вероника?
— Какво правиш?
— Пия.
— Защо пиеш?
— За да забравя.
— Какво да забравиш?
— Че ме е срам.
— От какво?
— Че пия!
Иска ни се този диалог да беше от главата "Пиянството на един народ“ от Вазов, но не е. Той е от „Малкият принц“ на Екзюпери. Не знаем кой е Малкият принц, но знаем кой е пияницата. Пияницата е целият български народ или поне онази част от него, която още можем да наречем „българска“. Цялa една народност пие – в прекия и в преносния смисъл - за да забрави срама си, гнева си и... гордостта си. На него е посветено предаването “Ничия земя” на 30 май – с надеждата да не забравя. А трябваше да е посветено на Вероника. Не помните Вероника, нали? Елена Чопакова ни среща с родителите на зверски убитата 23-годишна студентка, чийто най-голям страх е дъщеря им да не бъде забравена. И че убиецът ѝ няма да получи справедливо наказание. А справедливостта напълно отсъства в тази история. Родителите ѝ не разчитат на съдбата да я върне, нито на правосъдието да поправи грешките си. А тя, съдбата, умее да е жестока дори в най-неподходящите моменти. Дори когато ни е взела всичко и го е заровила в земята…
“Уважаеми зрители, молим ви да не забравяте Вероника. Прелейте вино, не го изпивайте. Защото в нейния гроб можеше да сте вие, вашата дъщеря, вашата сестра, вашата внучка или вашата приятелка. На този гроб можеше да плачете вие или вашите близки. Но не всеки от нас можеше да е нейният убиец. Можеше, обаче, да е всеки безработен, неграмотен, криминалнопроявен скот с брадвичка и десет минути до следващия влак. Пазете се и се молете. За вас, децата си и за душата на Вероника.”
Гледайте "Ничия земя" тази събота, 30 май, от 18.00 часа.
