Босненският режисьор, носител на „Оскар“, коментира политическата ситуация в Сърбия и в света, и разказва за новия си филм „След края на лятото“, участващ на София Филм Фест

Данис Танович е босненски режисьор, който става известен с филма си „Ничия земя“. Лентата печели наградата „Оскар“ през 2002 година. Роден е през 1969 г. в Зеница, Бивша Югославия и завършва кинорежисура в Сараево. През първите две години от войната снима като оператор на филмовия архив на босненската армия. Новинарските му репортажи за войната са използвани по целия свят. Напуска Сараево, учи режисура в Брюксел и става белгийски гражданин. След успеха му с лентата „Ничия земя“ е един от режисьорите поканени да разкажат в лента за събитията от 11 септември и Танович е специален гост на София Филм Фест. Той е гост и в студиото на „На Фокус с Лора Крумова“, където разказва за новия си филм „След края на лятото“, с прожекция на филмовия фестивал. Космополитният режисьор говори свободно английски, френски и босненски и споделя, че следи от близо случващото се в момента в Сърбия. Мнението му е, че не се е случвала еволюция без кръвопролитие. Мнението му е, че младите са на улиците с основание и изискват нещо, което трябва да е нещо нормално за всяка страна. Живеейки в малка страна смята, че всеки трябва да е ангажиран със случващото се около него. Продължава да иска да прави филми, а не да се занимава с политика.

„Не към разочарован от политиката. Винаги съм знаел, че ще бъде маратон. Хората вярват, че ще е спринт от 100 метра, но не е. Ще отнеме време, особено в страни като нашата, да се изгради доверие в обществото и в демокрацията“, коментира Танович. „Често пъти си представяме неща, но после като навлезеш в сферата, осъзнаваш каква е реалността. Възхищавам се на хора, които остават дълги години в политиката. Трудна игра е това. Хората гледат политиците и си мислят, че нищо не правят, но хората, които искат да постигнат промяна, работят много усърдно и много често не се признават постиженията им. Хората изтъкват лошите неща, но не виждат какво са направили или постигнали. Когато имаш честен и умен политик, трябва да го цениш и да му помагаш. Хората не се появяват от нищото. Трябва да си глупав, за да си мислиш, че Тръмп е добър човек. Има някаква история и погледнете какво са казали преди 2 или 10 години. Ако си образован човек и наистина обръщаш внимание, много бързо можеш да прецениш какъв човек имаш насреща.“

Балканецът разсъждава, че национализмът навсякъде по света е във възход, но може би има нужда да преосмислим обществата и самите себе си. Трябва да се борим за принципите си. Младото поколение не осъзнава според него, че е невъзможна революция без борба. Неговото поколение се е борило за идеите си по начин, които днешното поколение не може да разбере. През 80-те години на ХХ век всичко са мислили, че вървят в правилната посока и градят, но сега мнението е, че сме достигнали до задънена улица. Това не е истината и хоризонта е там. Трябва да се борим за него.

Минали са около 25 години от филма му „Ничия земя“, но продължава да гледа на света и войната по същия начин. В годината на излизането на лентата в кината са филми като „Шрек“ и „Мълхоланд Драйв“ на Дейвид Линч и за него няма логика за сравняване на филмите по фестивалите. Категоричен е, че има късмет и не е по-добър режисьор от мнозина, които никога не са печелили наградата „Оскар“. Мнението му е, че: „Бях на точното място и в точния момент.“

„Не съм от режисьорите, които снимат с много дубли. На втория или третия съм постигнал същината. Няма един единствен подход на снимане. Работим с живи хора. Работата на режисьора е бързо да прецени хората и да осъзнае как бързо да получи това, което му трябва от тях“, разказва босненският режисьор.

„Преживееш ли война, виждаш картина и съпреживяваш. Украинската или Палестинската война са различни в технологично отношение, но боли като ги гледаш и съпреживяваш. Боли да гледаш как страдат хората. Затова се надявам при случващото се в Сърбия да не преминат през мрачен конфликт помежду си. Все още вярвам, че най-лошата демокрация е по добре от война“, признава Танович.

За новият му филм „След края на лятото“

„Отивам там където ме отведе живота. Някои си имат кариера и вървят в една посока. Приемам това, което ми привлече интереса. Преди 2-3 години по време на Корона вируса направих комедия, защото всички бяха унили и мрачни. Самият аз исках да отида на кино и да се смея. Всяко общество, преминало през трудности, се опитва да се смее. Добрата история е универсална история. Хърватия е прекрасна страна и имахме щастието да снимаме там, като бъдем приети от местните на острова. Искам хората да чувстват докато гледат филма. Някой се смеят, други плачат. Искам хората да си тръгват от филмите ми размишляващи. Нямам послание и не съм месия. Харесвам филми, след които отиваш на бар с приятели и обсъждаш какво сте гледали“, категоричен е режисьорът.

NOVA е медиен партньор на фестивала.

Редактор: Райна Аврамова