Регистър на около милион неработещи в България – надежда за пазара на труда или бюрократично усилие?

Какви са предизвикателствата пред българския трудов пазар и колко належаща е необходимостта от дълбоки реформи в здравеопазването и социалната политика.

В предаването „Твоят ден“ гости бяха бившият социален министър Христина Христова и Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Двамата дискутираха инициативата за създаване на Национален регистър на икономически неактивните лица и необходимостта от структурни промени в ключови обществени сектори.

Създават регистър на неактивните на пазара на труда

📌 Нов регистър за неактивните – важна, но закъсняла мярка

Според Христина Христова проблемът с неактивните лица е дълбок и многостранен: „Те са между 400 хиляди и 1 милион, но включват ученици, студенти, хора с болести или семейни ангажименти. Важно е да се отсеят реалните потенциални работници.“

„Регистърът ще даде яснота колко души могат да се активизират и какво им пречи“, добави тя. Христова подчерта, че в системата липсва координация между институциите и похвали решението на правителството да обедини усилията на ГРАО, НАП, НОИ, Министерството на образованието и други институции за създаването на този регистър.

Добрин Иванов допълни, че това е „мярка, която трябваше да се случи много по-рано“, и че бизнесът страда от сериозен недостиг на кадри. „Най-големият проблем пред бизнеса е липсата на човешки капитал. За съжаление, агенцията по заетостта има ниска ефективност и работодателите остават разочаровани“, посочи той.

💬 Причините за неактивност – от сивата икономика до обезкуражаването

И двамата гости се обединиха около тезата, че една част от неактивните лица са всъщност част от сивата икономика. „Работят, но нерегламентирано – без договори, без осигуровки“, каза Иванов.

Той също така посочи, че част от проблема се дължи на „щедра социална система“, която обезкуражава хората с ниска квалификация да търсят легална работа.

Христова обърна внимание на още един фактор – мнозина от неактивните са всъщност в чужбина, но запазили адресна регистрация в България, което създава изкривена картина.

Вносът на работници: Синдикатите с остра реакция срещу наемането на хора от трети страни

🏥 Здравеопазването – донор на кадри за чужбина

Друга важна тема в разговора беше кризата с медицинските специалисти в България. Христова посочи, че заплащането в сектора е "безобразно ниско", което води до емиграция. „Показват фишове от 800 лв. Как се живее така?“ – попита тя реторично.

„Лечебните заведения са търговски дружества, но трябва да има нормативно изискване определен процент от бюджета да отива за млади лекари и сестри“, предложи Христова.

Иванов допълни, че „виновни за неравенствата са политиците, които с неравномерно повишаване на заплатите в различните сектори са създали огромен дисбаланс“. Той настоява за цялостна реформа, която да гарантира справедливо разпределение на възнагражденията в публичния сектор.

🔍 Какво следва?

Регистърът на икономически неактивните лица трябва да бъде първа стъпка към по-ефективно използване на човешките ресурси в България. Но самата идентификация не е достатъчна. Необходимо е задълбочено проучване на причините за неактивността и индивидуален подход към всяко лице.

„След регистрирането идва работата – с всеки човек поотделно“, категорична беше Христова.

📊 Факт в контекст: сивата икономика в България

По думите на Иванов сивата икономика в страната се движи между 22% и 32% от БВП – далеч над средното за ЕС. Това не само подкопава данъчната система, но и задържа икономиката в по-нискоразвит модел на растеж.

Създаването на регистър на икономически неактивните, според него, е стъпка в правилната посока, но ще изисква продължителна и целенасочена работа между институции, бизнес и общество. Без съществени промени в здравеопазването, образованието и социалната политика, България ще продължи да губи потенциал, вместо да го развива.