Политическата криза в Нидерландия: Какво следва

Нидерландия изпадна в политическа криза, след като антиислямският депутат Герт Вилдерс предизвика разпадането на четирипартийното коалиционно правителство на страната.

11-месечната администрация на премиера Дик Схоф се разпадна, след като Вилдерс изтегли министрите на своята Партия за свободата. Схоф и министрите от останалите три партии останаха на власт като служебен кабинет, който ще управлява до вота на 29 октомври. 

Нидерландският крал прие оставката на премиера Схоф

Снимка, Дик Схоф: Getty Images

Правителството с ограничени правомощия ще трябва да ръководи страната в продължение на месеци до новите избори и по време на преговорите за сформиране на нова коалиция във фрагментирания холандски политически пейзаж след вота. В този период депутатите могат да обявят някои политически области за „спорни“. Това ограничава правителството да предприема конкретни действия по тези въпроси.

► Какво предстои?

Холандската избирателна комисия насрочи парламентарни избори за всички 150 места във Втората камара на парламента.

Парламентарната ваканция започва на 4 юли и продължава до 1 септември. След това ще има няколко седмици предизборна кампания.

► Какво иска Схоф?

В изявление пред депутатите Схоф заяви, че иска да запази контрола, дори в режим на временно управление, върху важни политики през следващите месеци.

„Според мен става въпрос за сигурността, както на национално, така и на международно ниво, включително за подкрепата за Украйна и всичко необходимо за отбраната“, каза той.

Схоф също така иска да може да действа по икономически въпроси, включително световната търговска война, разразила се от началото на втория мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп. Причината - „това може да има пряко въздействие върху холандската икономика и  бизнес общност“.

Но Схоф призна, че някои други политики ще бъдат поставени на пауза, докато не бъде съставена нова коалиция.

„Последното, което искаме сега, е отлагане, но в някои случаи то е неизбежно“, каза той.

► Какво иска опозицията?

Опозицията иска да се отиде на избори.

♦ „Надявам се, че можем да организираме избори възможно най-скоро, във възможно най-кратък срок“, каза преди дни Франс Тимерманс, бившият европейски комисар, който сега ръководи двупартиен центристко-ляв блок.

Снимка, Франс Тимерманс: Getty Images

Блокът на Тимерманс от Лейбъристката партия и Зелената левица оспорва партията на Вилдерс за първото място в холандските социологически проучвания. Вилдерс спечели последните избори през ноември 2023 г.

Миналата седмица депутатите използваха дебата, за да атакуват Вилдерс за това, че не е изпълнил предизборните си обещания от 2023 г. — в нещо, което звучеше като непряка предизборна схватка.

♦ „Вие обърнахте гръб на тези хора“, каза Джими Дайк от Социалистическата партия, като предложи Вилдерс да се извини на своите избиратели.

♦ И не само опозицията иска избори. Вилдерс също очаква с нетърпение кампанията.

„Нека се върнем при избирателя“, каза той.

Снимка, Герт Вилдерс: iStock

► Какво ще се случи със срещата на върха на НАТО и подкрепата за Украйна?

Кабинетът остава ангажирано с домакинството на срещата на правителствените лидери от НАТО в Хага в края на юни.

► Външният министър Каспар Велдкамп написа в социалната мрежа X, че срещата ще се състои въпреки политическите сътресения.

„Оставаме напълно ангажирани с организирането на срещата на върха на НАТО в Хага. Очакваме с нетърпение да посрещнем всички съюзници на 24 юни“, написа той.

Велдкамп също така заяви, че Нидерландия ще продължи да подкрепя Украйна във войната срещу руската агресия. Нидерландия е предоставила ключови оръжия на Киев, включително изтребители F-16.

„Оставаме ангажирани с европейското сътрудничество и сигурността. Подкрепата на Нидерландия за Украйна е ключова част от това“, написа той.