Това ще струва на държавата ни стотици милиони левове

Каква е равносметката след пожарите, които завладяха много части на България? Данните на Държавните горски предприятия, показват, че са изпепелени повече от 60 хиляди декара гори. Важно уточнение е, че тук не включваме най-критичния пожар, който продължава да гори в Пирин край Струмяни. Към момента по първоначални данни обхваща близо 50 хиляди декара. Най-сериозни са щетите в Югозападна България, където са изпепелени - над 21 хиляди декара. В борбата с пламъците там са около 1500 души, от които 600 доброволци. Следващият най-пострадал регион е Югоизточна България, където над 800 души се бориха с пожарите в Хасковско и край Ямбол.

В Южното централно стопанство отчитат 33 пожара през юли. Общо в Северна България горските пожари през месеца са почти 100, които са опустошили около 15 хиляди декара.

Как да реагираме, ако попаднем на пожар в гората?

Възстановяването на унищожените над 100 хиляди декара гори ще струва на страната ни стотици милиони левове и години работа. Затова експерти и огнеборци призовават превенцията да бъде в основата на разговорите по темата.

Как България може да възстанови природата, която изгуби само за месец и каква е равносметката на огнеборцит?

► Над 100 хиляди декара унищожени гори само за месец. Едва в средата на пожароопасния сезон България губи битката с огъня. Губи и природата си.

„Когато видиш изгорялата растителност, видиш труповете на растенията и животинките, всичко е черно и сиво. Няма как да не ти трепне на сърцето и да си кажеш „Защо?”, каза лесовъдът доц.  Георги Костов.

Доцентът познава българските гори. Той пресмята, че възстановяването на изгорелите земи би струвало много повече от превенцията.

„Има средна цена на един декар между 1800 и 2000 лв. тази година. Но това е цената на залесяването, което означава подготовката на почвата. Но има много неща, които трябва да се случат преди и след това”, допълни той.

„Картината е страшна и тъжна": Говорят пилотите на „Кугар", които гасят пожари

По думите му на много места първо почвата трябва да се възстанови, а тогава с общи усилия да започне и залесяването с местни растителни видове, които ще изискват много грижи през първите 4 години. Горите над Струмяни обаче ще бъдат отново същите след десетилетия.

„Човешкият живот колкото и да е дълъг не продължава столетие. Ние там загубихме гори на 80-100 години, така че вероятно следващите поколения ще ги видят отново”, добави Костов.

Но докато горските служители все още обхождат изпепеленото, пожарникарите в страната не достигат, според Синдикат “Огнеборец”.

„Съоръженията и защитата на пожарникарите не е достатъчна, но се надяваме и този проблем да бъде решен. Имаме нужда и от определена техника, не говоря за автомобили”, обясни председателят на синдиката Венцислав Станков.

Превенцията остава най-сигурната защита от бедствието. Нужни са обаче и общи усилия от всички, за да заменим сивата пустош със зеленина.

„Голяма част от горите, които имаме, са създадени с труда на обикновените хора. Трябва да накараме институциите да работят заедно, а не кампанийно”, поясни Костов.

„Трябва най-сетне да се приеме закон за пожарната безопасност. Нашата държава в ЕС е единствената без такъв”, допълни Станков.

А готови ли сме да посрещнем следващите горещини у нас коментира в „Интервюто в Новините на NOVA” главен комисар Александър Джартов, директор на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.

 „Урокът е, че когато имаме такъв ураганен вятър, е почти невъзможно да бъде спрян такъв пожар. В един момент в района на Плоски имаше 31 пожарни автомобила, над 180 души на терен - пожарникари, доброволци, горски служители, служители от парка, полиция, която осигуряваше безопасността. Трябва да свикваме, че сме в една нова реалност на изключително високи температури, екстремни явления”, поясни той. По думите му засега не са открити улики за небрежност или умисъл при този пожар.

Той поясни, че за изминалия месец са регистрирани близо 3500 огнени стихии, а през юли 2024 година те са били с 500 по-малко.

Последвайте ни