Страната завърши 2025 година и влезе в 2026 г. като шестата най-голяма икономика в Европа и 22-ата в света
През 1955 година колумбийският писател и журналист Габриел Гарсия Маркес предприема пътуване до страните на Изток от Желязната завеса и описва в книга впечатленията си. На тръгване от полската столица Варшава той пише, че те са различни от другите източноевропейци. 70 години по-късно доказателството, че поляците са различни дойде. Но не толкова от културата или от политиката, а от икономиката.
Полша завърши 2025 година и влезе в 2026 г. като шестата най-голяма икономика в Европа и двадесет и втората в света. Мястото ѝ на масата на големите е вече запазено, а гласът ѝ отеква далеч извън пределите на Европа.
И ако размерът на полската и на българската икономика от 1990 година е напълно съотносим, то само няколко години по-късно разликите вече са драстични. При влизането на двете държави в Европейския съюз - съответно през 2004 г. и през 2007 година Полша вече води с шест пъти по-висок брутен вътрешен продукт. Днес тази разлика е вече 10 пъти. Каква е тайната на полското икономическо чудо? Журналистът Йордан Бързаков и операторът Росен Илиев тръгват по следите и търсят отговор на този въпрос.
През 90-те години Полша изглежда като всички други страни от бившия Източен блок - с разбита икономика, която се опитва да направи бързо прехода от централно управлявана към пазарна стопанска система. На практика реформите, които извършва Варшава по същество са същите, каквито са и в другите държави - либерализация на цените, отваряне към Запада, масово навлизане на частен бизнес, приватизация на държавните активи. За разлика от тук обаче - там реформите се провеждат бързо, дълбоко и категорично.
Според заместник-външния министър на страната, основната разлика между Полша и другите е друго:
„Бих посочил две неща – устойчивост и стабилност. Колкото и политически спорове да имаме в Полша, а обществото ни действително е доста поляризирано, ако погледнем по-широката картина, ще видим, че страната запази постоянство в отношението си към Европейския съюз и към Съединените щати. Всички правителства след 1989 г. изграждаха тези отношения последователно. Затова бих казал: стабилност. Второто е устойчивостта. Полската икономика е силно диверсифицирана. Исторически сме виждали, че когато един сектор изпада в криза, други успяват да компенсират и да поемат тежестта.
Има още един важен фактор – членството в ЕС е възможност, но не е гаранция за успех. Полша успя да превърне тази възможност в реален успех. Използвахме европейските фондове много ефективно, но още по-важно – полският бизнес използва единния европейски пазар в пълния му потенциал. Откакто се присъединихме към ЕС през 2004 г., износът ни се увеличи шест пъти. Износът на земеделски продукти нарасна дванадесет пъти.
Това е огромна промяна. Не става дума само за получаване на европейски средства, а и за активното участие в единния европейски пазар”.
Според местните - и граждани, и политици, и анализатори, големият скок и началото на истинската промяна идва с влизането на страната в Европейския съюз през 2004 година. Днес Полша е шампионът по усвояване на европейски средства, които се вливат ефективно в икономиката на страната.
„Това, което мога да кажа, е: професионализъм. В Полша имаше политическо разбиране, че министерството, което отговаря за европейските фондове, трябва да остане извън ежедневните политически битки. Тоест тази тема не се превръщаше в партийна. В процеса участваха много експерти. Другият ключов фактор беше ролята на регионите. При разпределението на европейските средства регионите са силно ангажирани. Има пряка връзка между местното самоуправление и европейското финансиране. Това помага, защото решенията се вземат от хора, които познават реалните нужди на местните общности", обяснява Немчицки.
Именно европейските средства успяват да развият достатъчно стопанския оборот в страната, така че тя да започне да привлича чужди инвеститори. Днес Полша е абсолютният лидер в страните от бившия съветски блок по общи преки чужди инвестиции - над 340 млрд. евро.
Разбира се, това се отразява на общия стандарт на живот. Потвърждава го и местен финансов консултант, който всекидневно работи с хора от Варшава, които искат да инвестират.
„Във Варшава ръстът на богатството може да се сравни с този в Дубай. Като цяло спестяванията на поляците са най-високите в историята. Това до голяма степен се дължи на факта, че полската икономика се развива изключително бързо. Всъщност тя беше и най-бързо растящата икономика в Европа. В продължение на десетилетия Полша поддържа един от най-бързите темпове на растеж на континента. Затова и в град като Варшава наблюдаваме ръстове, които могат да бъдат сравнявани с места като Дубай”, казва експертът.
След подсигуряването на чуждите инвестиции и европейските средства, Полша започва своята експортна експанзия - страната търси нови пазари, на които местният бизнес да продава. Това става с помощта на полската агенция по инвестиции.
„Ние сме част от групата на Полския фонд за развитие. Ние сме първата контактна точка както за полските износители, така и за инвеститорите, които проявяват интерес към Полша. Подкрепяме компаниите чрез централата ни във Варшава, чрез мрежа от регионални офиси в цяла Полша, както и чрез близо 60 външнотърговски представителства по света”, разказва и заместник-директорката на агенцията.
Резултатът е ясен - Полша изгради огромен производствен капацитет и вече работи на десетки пазари из целия свят.
Разбира се, всичко това може да работи единствено с помощта на подготвени институции. А те са голяма разлика между Полша и България. Казва ни го и Елиза Ларска, полякиня, която дълго време работи в България и може да направи разликата. Питаме я - институциите или бизнесът бяха големият двигател на промяната?
"Мисля, че има връзка между тях. Но това идва и от самите хора. Гражданите имат по-високи очаквания. Те искат добро обслужване в общината, в данъчната администрация и във всички държавни институции. Хората разбират, че плащат данъци и очакват насреща качествена услуга”, казва Ларска.
В крайна сметка Полша постигна това - икономика от 1 трилион долара в края на 2025 година. Разбира се, Варшава има своите проблеми - битките за съдебна реформа, напрежението по границата с Беларус, мигрантските вълни, застаряващото население, а в последните години нарастващ дефицит и фискални проблеми. Но ръстът на полската икономика до момента е безапелационен и показва нов и успешен път за останалите източноевропейски страни. Включително и за България.
Повече гледайте във видеото.
Последвайте ни