БНБ очаква по-бавен икономически растеж и по-висока инфлация през 2026 г.

Българската народна банка прогнозира забавяне на икономическия растеж и ускоряване на инфлацията през следващата година. Това показва новата макроикономическа прогноза на централната банка, публикувана в края на юни.

Според базовия сценарий брутният вътрешен продукт на България ще нарасне с 2,8% през 2026 г., след като през последните години икономиката се движеше с по-високи темпове. През 2027 г. растежът се очаква да се забави допълнително до 2,7%, а през 2028 г. отново леко да се ускори до 2,9%.

БНБ прогнозира растеж на българската икономика до края на годината

От БНБ посочват, че основната подкрепа за икономическия растеж ще продължи да идва от потреблението на домакинствата. Въпреки това се очаква разходите на българите да растат по-бавно през втората половина на 2026 г. и през 2027 г.

Причината е, че по-високите цени ще намалят реалната покупателна способност на домакинствата и ще ограничат част от потреблението. Централната банка очаква средногодишната инфлация да достигне 5% през 2026 г., като в края на годината ръстът на цените може да се ускори до 5,9%.

Основният фактор за това са поскъпващите енергийни ресурси и отражението им върху цените на редица стоки и услуги.

Според прогнозата инфлационният натиск постепенно ще отслабва през следващите години. За 2027 г. се очаква средногодишна инфлация от 3,5%, а за 2028 г. - 2,9%. В края на двата периода нивото на инфлацията би трябвало да се доближи до 2,5%, което е значително по-близо до ценовата стабилност, към която се стремят европейските институции.

Споразумението между САЩ и Иран може да подобри прогнозата

В анализа си БНБ отбелязва, че има предпоставки икономическите резултати да се окажат по-добри от заложените в основния сценарий.

Като ключов фактор се посочва постигнатото през юни споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на военните действия. След новината международните цени на петрола са се понижили значително спрямо нивата, използвани при изготвянето на прогнозата.

Ако тенденцията се запази, това може да доведе до по-ниска инфлация и по-висока икономическа активност както през 2026 г., така и през 2027 г.

БНБ прогнозира 1,9% инфлация в края на годината

В публикувания доклад експертите са разработили и три алтернативни сценария за развитието на българската икономика. Те са свързани с различни варианти за развитие на ситуацията в Близкия изток и възможното отражение върху цените на енергоносителите.

Колкото по-продължителен и по-силен бъде евентуален енергиен шок, толкова по-голям би бил натискът върху инфлацията и икономическия растеж, предупреждават от централната банка.

Спрямо прогнозата от март БНБ вече очаква малко по-слаб растеж на икономиката през 2026 и 2027 г., но по-добро представяне през 2028 г. В същото време оценката за инфлацията през следващите две години е повишена, което означава, че централната банка очаква по-сериозен ценови натиск от прогнозирания по-рано.

Освен това БНБ реши да запази антицикличния капиталов буфер на банките на ниво 2,25%, като това изискване ще важи през третото тримесечие на 2027 г.

На практика това означава, че банките трябва да поддържат допълнителен капиталов резерв, който да ги предпази при евентуални икономически сътресения или рязко влошаване на условията на кредитния пазар.

От БНБ посочват, че въпреки някои стандартни показатели, които не отчитат повишен риск, кредитирането в България продължава да расте с високи темпове. Основни причини за това са ниските лихви по жилищните заеми, ръстът на доходите, стабилният пазар на труда и високата ликвидност в банковата система. Допълнителен фактор е и присъединяването на страната към еврозоната, което поддържа благоприятни условия за финансиране.

Централната банка обръща внимание и на външните рискове. Според нея войната в Близкия изток е увеличила глобалната несигурност и е довела до поскъпване на енергоносителите, което може да се отрази на икономиката и финансовите пазари.

Затова БНБ счита, че запазването на буфера от 2,25% ще помогне на банките да останат стабилни и да разполагат с достатъчно капитал, ако икономическата среда се влоши или кредитният бум доведе до натрупване на рискове.