Историята на легендарния „Перун“ и времената, когато спасявахме стотици животи в морето

Споменът за легендарния спасителен кораб „Перун“ изплува с нова сила на фона на усложнената обстановка и зачестилите инциденти в Черно море. Единственият специализиран български спасителен плавателен съд в историята ни е помогнал на стотици моряци да оцелеят при екстремни ситуации.

С най-модерното за времето си оборудване „Перун“ потушаваше пожари в открито море, действаше като мощен влекач и ледоразбивач и беше способен да реагира на всяко бедствие буквално за минути. Въпреки протестите на морската общност, през 2017 година корабът бе заличен от регистрите и впоследствие нарязан за скрап. Почти десетилетие по-късно плавателен съд с подобни възможности отново се оказва жизненоважен за новата морска действителност.

Капитан Димитър Димитров: Корабите избягват военния риск в Черно море, като плават край българския бряг

Според славянската митология Перун е богът на гръмотевиците, бурите и закрилник на воините. Под фаталния номер 13 на пристанище Варна едноименният кораб прекарва последните си години, преди да бъде превърнат в купчина желязо. За първия му капитан Пейчо Манолов обаче той остава символ на професионална чест и достойнство.

„Започнах работа на „Перун“ още от самото му приемане. Чакахме го да дойде чак от Ярославъл, спускаха го по реките. За България това беше най-големият, най-модерният и най-добре снабден спасителен кораб за периода на 80-те години. Тогава страната ни разполагаше с истинска спасителна организация“, спомня си кап. Манолов.

Конструкцията на „Перун“ е била проектирана да устои и на най-яростните морски стихии, а огнеупорната защита е позволявала плавателният съд да се приближи плътно до горящ кораб.

„Имахме изключителни средства за борба с огъня в морето. Гасяхме самите ние – моряците, без да сме професионални пожарникари“, разказва капитанът. Освен това корабът е разполагал със собствен мощен агрегат за захранване на аварирали съдове и щатна водолазна група: „Ако корабът, на който оказваме помощ, имаше пробойна, спускахме водолази и правеха подводни заварки на място. Имали сме случаи, в които спешно трябва да изтеглим горивото от заседнал плавателен съд, защото след спасяването на хората веднага идва ред на мерките срещу екологична катастрофа. Разполагахме и със 100-тонен плаващ кран „Атлас“. Ако бяхме в онази готовност при инцидента с „Вера Су“ през 2021 година, щяхме да изтеглим кораба за 5 до 10 часа още същия ден, а не да чакаме седмици“.

За сравнение, заседналият на скалите край Камен бряг „Вера Су“ престоя там 36 дни, докато азотните му торове заплашваха крайбрежието с екокатастрофа.

Днес морското търсене и спасяване у нас е поверено на координационния център към Морска администрация, а в критични ситуации се разчита на гранични катери и военни съдове. Според опитния капитан обаче липсата на единно специализирано звено крие рискове.

„За едното отговаря МВР, за другото – транспортното министерство, за третото – друго ведомство. Докато всички се стиковат, операцията е свършила и отиваш тогава, когато вече е късно“, категоричен е кап. Манолов.

Сред най-драматичните мисии в биографията на спасителя е операцията по спасяването на гръцкия кораб „Таксиархис“ по време на 9-бално вълнение – най-високото, измервано някога по българското Черноморие. Двигателят на кораба отказва и вълните го тласкат право към скалите край Созопол.

„В Бургас излязоха хора с влекачи, но те не бяха обучени спасители за такова екстремно време, уплашиха се и се върнаха от средата на пътя. Тогава тръгнахме ние от Варна. Не ставаше дума само за машината, ставаше дума за 24 човешки живота“, споделя капитанът. Екипажът отказва да напусне съда заради морското правило, че изоставен кораб става чужда собственост. След 36 часа битка сред вълните българските спасители успяват да изтеглят бедстващия съд без прекъсване на буксирното въже.

„Най-добрият начин да спасиш хората е като спасиш целия кораб. В онова време нито с вертолет, нито с обикновен катер можеше да се стигне – ако бяхме закъснели, щеше да се повтори трагедията с „Хера"", припомня той за потъналия край Босфора кораб, при чието издирване Манолов води спасителната акция в турски води.

В биографията на първия капитан на „Перун“ стои и овладяването на един от най-опасните инциденти в пристанище Варна – пожарът и опасността от взрив на пълния с нефт танкер „Ерма“.

„Имаше огромна опасност за града. Тогава с плаващия кран качихме на борда му пожарни коли и започнахме гасене. Ако корабът беше избухнал, от квартал „Аспарухово“ нямаше да остане нищо“, казва капитанът.

По думите му техниката е незаменима, но решаващи винаги остават хората на борда: „Излизаш в морето в най-голямата буря, когато всички останали се прибират на сигурно. Ако не си подготвен психологически, не можеш да си полезен. Подборът при нас ставаше естествено – още при първата тежка операция този, който усети, че това не е за него, сам си тръгваше“.

ВСИЧКО ЗА АТАКАТА С ДРОНОВЕ В ЧЕРНО МОРЕ ЧЕТЕТЕ ТУК

Повече гледайте във видеото.