Снимка: iStock
Европейският съюз с нови санкции срещу Москва. Същевременно блокът отпуска близо 8 млрд. евро финансова помощ за Украйна. Решенията бяха взети в понеделник, когато външните министри на държавите членки се събраха в Брюксел.
Новите ограничителни мерки обхващат 113 физически и юридически лица, свързани с финансирането на руската военна агресия. Сред санкционираните са 12 души и 101 компании и организации, които развиват дейност във финансовия и енергийния сектор или подпомагат така наречения руски сенчест флот.
В списъка попадат близо 50 руски банки и финансови институции. Целта е да бъдат ограничени финансовите потоци, чрез които Москва осигурява средства за продължаването на войната. Санкциите засягат и лица, свързани с големи руски компании за онлайн търговия.
Две банки, работещи на руския пазар, но притежавани мажоритарно от български компании, са били изключени от проекта за новия санкционен списък на Европейския съюз по настояване на София. Това потвърди министърът на външните работи Велислава Петрова в Брюксел.
Става въпрос за Първа инвестиционна банка, която няма връзка с едноименната финансова институция в България, и Инвестиционна корпоративна банка. По думите на външния министър българската страна е представила аргументи, че двете институции са с преобладаваща българска собственост и не извършват операции със средства на лица, включени в санкционните списъци.
Отделно ЕС прие ограничения срещу лица и организации, обвинени в участие в кибератаки, саботажи и действия за дестабилизиране на европейски държави. Паралелно с новите санкции Брюксел одобри отпускането на близо 8 млрд. евро за Киев - най-голямото еднократно плащане по европейския механизъм за подкрепа на Украйна Ukraine Facility.
Thank you to @EU_Commission and @EUCouncil for approving the largest-ever single payment to Ukraine under the Ukraine Facility, amounting to nearly €8 billion. I thank President @vonderleyen for her personal efforts to expedite the preparation of this payment, given Ukraine’s growing budgetary needs ahead of winter and intensified Russian attacks on our energy, heating, water supply, and other critical infrastructure. Importantly, this decision follows Ukraine’s fulfilment of more than 20 reform commitments and reaffirms that Ukraine delivers on what we agree upon with the EU. It is essential that this progress also be reflected in the opening of the remaining two EU accession negotiating clusters. I thank everyone in Europe who makes such strong steps possible. Ukraine’s financial resilience is key to guaranteeing our shared European security.
— Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) November 16, 2026
Около 5 млрд. евро от сумата идват от средствата по заема за подкрепа на Украйна за 2026 г. Финансирането трябва да помогне за поддържането на икономическата стабилност, работата на държавните институции, възстановяването на страната и изпълнението на ключови реформи.
Според Съвета на ЕС отпускането на средствата е одобрено, след като Украйна е изпълнила над 20 предварително определени условия. Те включват промени в съдебната система, борбата с корупцията и прането на пари, управлението на държавните активи, енергетиката и подобряването на бизнес средата.
Механизмът Ukraine Facility беше създаден през март 2024 г. и предвижда над 50 млрд. евро под формата на заеми и безвъзмездна помощ до края на 2027 г. След предстоящото плащане общата сума, предоставена по украинския план за възстановяване от средата на 2024 г., ще надхвърли 40 млрд. евро.
Междувременно европейските външни министри предупредиха, че е преждевременно да се обсъжда бъдещата архитектура на сигурността в Европа с Русия, преди да бъде постигнато прекратяване на огъня в Украйна. Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас подчерта, че Москва трябва да покаже реална готовност за отстъпки, преди да започнат по-широки преговори. Според нея Русия продължава да засилва военните си действия, вместо да предприема стъпки към мир.
Редактор: Цветина Петкова
