Космическият апарат „Вояджър 1“, който пътува вече близо 50 години, ще премине важен праг, който не е достиган от нито един друг създаден от човека обект – разстоянието от едно светлинно денонощие от Земята.

Това е разстоянието, което една частица светлина може да измине за 24 часа – около 16 милиарда мили (приблизително 26 милиарда километра). Очаква се „Вояджър 1“ да достигне тази точка днес в 12:16:07 ч. българско време.

По темата

Когато на 18 ноември „Вояджър 1“ достигне този важен праг, ще са изминали 49 години, два месеца и 11 дни от изстрелването му. За това време апаратът ще е изминал разстояние от едно светлинно денонощие от Земята – огромно постижение, което заслужава да бъде отпразнувано.

На радиосигналите му ще са необходими точно 24 часа, за да стигнат до Земята със скоростта на светлината. С други думи - едно светлинно денонощие. Според НАСА ще са необходими още около 18 000 години, преди космическият апарат да измине разстояние от една светлинна година, и повече от два пъти по-дълго време, преди да се доближи до друга звезда.

„Вояджър 1“ се движи в посока към звезда, намираща се на повече от 17 светлинни години от Земята. Тя се нарича AC +79 3888, известна е и като Глизе 445. В момента тази малко позната звезда се намира в съзвездието Малка мечка, а се очаква „Вояджър 1“ да премине на около 1,7 светлинни години от нея след 40 000 години. Въпреки че космическият апарат, който е в полет от 1977 г., се движи през космическия вакуум със скорост близо 61 000 километра в час, тя е изключително ниска в сравнение със скоростта на светлината.

Неговият близнак „Вояджър 2“ пое по различен път през Слънчевата система след изстрелването на двата апарата през 1977 г., за да посети Уран и Нептун. Очаква се „Вояджър 2“ да се намира на едно светлинно денонощие от Земята след още девет години – през ноември 2035 г.

"Вояджър 1" изследва нашата Слънчева система от 1977 г. Той е изстрелян на 5 септември от Кейп Канаверал, Флорида. Сондата сега се намира в междузвездното пространство, областта извън хелиопаузата или балона от енергийни частици и магнитни полета от Слънцето. "Вояджър 1" е изстрелян след "Вояджър 2", но поради по-бързия си маршрут излиза от астероидния пояс по-рано от своя близнак и изпреварва "Вояджър 2" на 15 декември 1977 г.

Ключовите открития на "Вояджър 1"

  • Откри тънък пръстен около Юпитер и два нови спътника на Юпитер - Теба и Метис
  • На Сатурн откри пет нови луни и нов пръстен, наречен G-пръсте
  • "Вояджър 1" е първият космически кораб, пресякъл хелиосферата - границата, където влиянията извън нашата Слънчева система са по-силни от тези от нашето Слънце
  • "Вояджър 1" е първият създаден от човека обект, който се впуска в междузвездното пространство

Интересно е да се отбележи, че апартът ще отбележи 50 години от изпращането си в Космоса през следващата година.

Златната плоча: Най-далечното послание на човечеството

Всеки "Вояджър" носи 30-сантиметрова позлатена фонографска плоча, съдържаща поздрави на 55 езика, както и изображения и диаграми. Екипът, натоварен със създаването ѝ, разполага само с няколко месеца. Освен Ферис и Друян, в него участват Карл Сейгън – астрономът, ръководител проекта; Франк Дрейк – друг пионер в астрономията, който предлага използването на грамофонна плоча; Линда Залцман Сейгън, която работи по поздравите; и Джон Ломберг, който отговаря за изображенията. Астрономът Карл Сейгън включва гласа на сина си Ник, който тогава на 6 години. Той казва: „Здравейте от децата на планетата Земя". 

„Това е капсула на времето на живота на Земята от 1977 г. Надявам се нещо, някой, да я намери може би след 1000 години", споделя ръководителят на проекта Сюзън Дод.

Преди почти 50 години специален екип подбира музика, звуци и изображения, които да представят човешкия вид. Как обаче се стига до създаването на Златната плоча? През зимата на 1976 г. на Тимъти Ферис, който тогава е научен журналист, е предложена необичайна задача. Дали би помогнал за създаването на послание, което може да надживее човечеството? Посланието трябвало да бъде запис. В него щели да бъдат включени музика, изображения, гласове и звуци от природата. „Идеята беше записът да представя нашия вид пред непозната извънземна публика“, разказва той. Казват му, че е възможно, дори вероятно, дискът да бъде открит „в толкова далечно бъдеще, че човечеството вече да е изчезнало или да се е променило до неузнаваемост“.

За Ан Друян, която е творчески директор на проекта за създаването на плочата, това постижение е почти невъзможно за осмисляне. „Не мисля, че има по-добър начин да се измери необятността на Вселената от факта, че един космически апарат може да се движи със скорост от близо 40 000 мили в час в продължение на почти 50 години – и въпреки това да се намира само на едно светлинно денонощие от нас“, споделя тя.

От НАСА казват на Друян, че дисковете трябва да останат четими поне един милиард години – а вероятно и много по-дълго.

„Мисълта, че нещо, до което съм имала щастието да се докосна, може да надживее Великата китайска стена, самата планета, дори нашата звезда – как изобщо можеш да предадеш усещането за удивление от подобен факт?“, казва тя.

Гравюрите

На алуминиевия капак, който предпазва плочата, има още изображения. Върху него са гравирани инструкции за възпроизвеждането ѝ. Диаграми показват скоростта на въртене и обясняват как информацията, съхранена в каналите на диска, може да бъде превърната в изображения. Друга гравюра показва местоположението на Слънцето чрез пулсари – въртящи се звезди, които излъчват мощни сигнали през уникални и редовни интервали. В комплекта са включени игла и глава за грамофон, в случай че извънземните не разполагат с устройство за възпроизвеждане на плочи. Гравюрата показва къде трябва да бъде поставена иглата и как да се възпроизведе записът. Символи в двоичен код обясняват, че дискът трябва да се върти веднъж на всеки 3,6 секунди.

Изображенията са съхранени в каналите на плочата, точно както и музиката. Ако дискът бъде пуснат през високоговорител, те ще звучат като електронно бръмчене. Диаграмата показва как тези сигнали могат да бъдат преобразувани в редици от точки, които да бъдат подредени една над друга, за да се получат изображения.

Първото изображение върху плочата е кръг. Ако той се възпроизведе като кръг, а не като разтеглена или сплескана форма, извънземните ще разберат, че разчитат изображенията правилно.

Линиите сочат към 14 пулсара – мъртви звезди, които излъчват редовни импулси радиация и затова могат да служат като космически фарове. Положението им и моделите на излъчване биха могли да помогнат на извънземните да определят местоположението на нашето Слънце.

Изображение на два кръга показва водороден атом – най-простият и най-разпространен атом във Вселената – в две различни състояния. Преходът между тях, известен като „свръхфин преход“, предоставя начин за измерване на времето. Той продължава едва 0,7 милиардни от секундата.

Върху капака е нанесен чрез галванично покритие тънък и много чист слой уран-238. Тъй като уранът се превръща в други елементи с известна скорост, учен от друга цивилизация би могъл да изчисли колко дълго космическият апарат е пътувал.

Музиката

Плочата съдържа поздрави на 55 езика, поредица от звуци от Земята, 115 изображения и около 90 минути музика. Сред записите са произведения на Бах и Чък Бери, както и грузинско хорово пеене, яванска музика гамелан, перуански мелодии с духови инструменти, японска музика за шакухачи, както и родопската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска.

Голяма част от музиката е подбрана в апартамента на Ферис в Манхатън, Ню Йорк – място, което той си спомня като „апартамент в западната част на града с високи тавани, разположен сред норвежки кленове, сякаш е къща на дърво“. По това време той вече има огромна колекция от плочи. Тя значително се увеличава, след като в дома му започват да пристигат музикални записи от цял свят, които трябва да бъдат разгледани.

„Всеки от нас преглеждаше цялата тази музика самостоятелно, а след това се събирахме и обсъждахме предложенията си с часове, често до късно през нощта“, спомня си той. „Беше изтощителна, ангажираща и изключително приятна работа", добавя Ферис.

За да не се поддадат на влиянието на актуалните моди, Ферис решава да не включват съвсем нова музика. Стараят се да не поставят прекалено силен акцент върху американската култура. Ферис си спомня, че са искали да представят много различни култури по света. Въпреки това западната класическа музика заема значителна част от плочата. Включени са три произведения на Бах и две на Бетховен. Ферис преценява, че е възможно записът да бъде прихванат от извънземни, които нямат това, което ние наричаме слух, или не познават музикалните традиции.

„Дори те биха могли да научат нещо от музиката, като приложат математиката, която наистина изглежда като универсалния език, за който понякога се казва, че е музиката“, обяснява той в бележките към обложката на версия на плочата, продавана с търговска цел.

„Те биха търсили симетрии – повторения, обръщания, огледални образи и други сходства – в рамките на отделните композиции или между тях. Опитахме се да улесним този процес, като предложихме музика на Бах, чиито произведения са изпълнени със симетрия, и на Бетховен, който високо ценял музиката на Бах и заимствал от нея". Ломберг настоява да бъде включен и Моцарт, който липсва в първоначалния кратък списък. Благодарение на него арията на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ става част от плочата.

Други музикални произведения са песен на момичета от пигмейски народ, живеещи в тогавашно Заир, музика от Азербайджан, Индия и Соломоновите острови. Великобритания е представена с „The Fairie Round“ – инструментална композиция на Антъни Холборн, написана по време на управлението на кралица Елизабет I. Последният запис е „Dark Was the Night, Cold Was the Ground“ на блус музиканта Блайнд Уили Джонсън. Ферис и Сейгън го избрират, за да представят идеята за самотата и огромната, студена пустота на Космоса.

Звуците от Земята

Наред с музиката, има и аудиопортрет на живота на Земята. Има записи на вятъра и дъжда. Чуват се стъпки, сърдечни удари, смях и шум от машини. Чува се как Ферис целува Друян по бузата. Но тя иска да представи и живота не само на хората. Когато Сейгън предлага да се включат поздрави на колкото се може повече езици, Друян го пита: „Само човешки езици?“

След това тя разговаря с биолога Роджър Пейн, който помогнал за разкриването на необикновените песни на гърбатите китове. Така тези създания се появяват в т.нар. от Ферис „колекция от бъбриви поздрави“ от представители на Организацията на обединените нации. „Ще оставя на извънземните да решат кой вид предпочитат“, казва той.

Към края на звуковата последователност се чува запис на мозъчните вълни на Друян. Два дни преди да бъде направен, тя и Сейгън си заявяват любовта по време на телефонен разговор, в който се съгласяват да се оженят.

Снимките

Ломберг е натоварен със задачата да намери изображения, които биха могли да обяснят Земята на извънземен. Снимките започват с представяне на научна информация. Последователността преминава към човешка анатомия, след това към храна, сгради, транспорт, работа и други аспекти на цивилизацията.

„Да знам, че този запис може да говори от наше име дълго след като хората дори съществуват, е вълнуващо. Мисля за това постоянно. Лиши ме от страха от смъртта. Промени целия ми емоционален вътрешен живот. Чувствам се толкова щастлива, че бях част от това", споделя Дурян.

„Вояджър 1“ е символ на човешкия стремеж да стигне отвъд познатото. Почти 50 години и на разстояние едно светлинно денонощие от Земята след изстрелването си той продължава пътя си в междузвездното пространство. На борда му е посланието към евентуални извънземни цивилизации със звуци, музика и изображения от Земята - Златната плоча. "Вояджър 1" не е просто научна мисия, а опит на човечеството да остави следа във Вселената и да разкаже историята си отвъд пределите на нашата планета.

Източник: The Times, Associated press, The Space, NASA