Снимка: iStock
Пет века след като са били принесени в жертва на боговете, телата на осем деца и млади хора, открити високо в Андите, разкриват нови подробности за последните им месеци. Учени изследвали проби от косата и ноктите на мумиите и установили следи от вещества, които вероятно са били част от подготовката им за един от най-свещените ритуали на империята на инките - капакоча. Изследването е публикувано в научното списание Antiquity.
Екипът на археолога и биоархеолог Дагмара Соха от Варшавския университет анализира останки на седем момичета и едно момче, открити на планински върхове в Перу и Аржентина. Те са били на възраст между приблизително 6 и 14 години, когато са загинали преди около пет столетия.
Резултатите показват, че децата са дъвчели листа от кока - растение със специално място в религиозните вярвания на инките. Химични маркери, свързани с употребата му, са открити във всички изследвани проби от коса. Освен като дар за боговете, кока вероятно е имала и практическа роля: помагала е за потискане на глада, намаляване на умората и облекчаване на симптомите на височинната болест по време на тежките изкачвания към планинските светилища.
Учените открили и следи от едновременна употреба на кока и алкохол при две от мумиите. Това се установява чрез наличието на кокаетилен - вещество, което се образува в организма, когато кокаинът и алкохолът присъстват едновременно в кръвообращението. Изследователите предполагат, че алкохолът може да е бил под формата на чича - ферментирала напитка от царевица, използвана в религиозни церемонии. Според исторически сведения тя е давана на жертвите, за да притъпи сетивата им и да ги успокои в последния етап от ритуала.
Особено любопитна е находката при известната мумия на момиче, наричана „Дамата от Ампато“ или Хуанита. В проба от ноктите ѝ учените открили хармин - алкалоид, свързван с растението Banisteriopsis, което е една от основните съставки на традиционната напитка аяуаска. Това обаче не доказва, че момичето е приемало самата напитка: в пробите не са открити други характерни вещества, които биха позволили подобен извод. Изследователите допускат, че харминът може да е бил част от специфична за района ритуална практика.
Още по-интересна информация дава косата на осемгодишно момиче, открито на планината Чушча в Аржентина. Чрез разделяне на кичура на отделни части учените успели да проследят промените в приема на вещества през последните шест месеца от живота ѝ. Данните показват, че употребата на кока се е променяла във времето, а следи от едновременна употреба на алкохол и кока се появяват само в пробата, съответстваща на последния месец преди смъртта ѝ. Това може да е знак за преминаване към заключителния етап на церемонията.
Капакоча е бил един от най-значимите религиозни ритуали в империята на инките. При него деца и млади жени са били принасяни в жертва на планинските божества, като са били възприемани като посредници между хората и божествения свят. Церемониите вероятно са били свързани с молби за плодородие, добри реколти, дъжд и защита от бедствия. Изкачването до високопланинските светилища е било изключително тежко, а телата на някои от жертвите са запазени благодарение на ниските температури и условията в планините.
Новото изследване показва, че подготовката на децата не е следвала един и същ модел в цялата империя. Докато употребата на кока изглежда широко разпространена, останалите вещества са се различавали според мястото и конкретните религиозни традиции. Учените смятат, че практиките са били адаптирани към местните божества и особеностите на отделните светилища.
Химичните следи в косата и ноктите не могат да разкажат какво са чувствали децата или как са преживявали последните си дни. Те обаче дават рядка възможност да се проследи какво са приемали преди смъртта си и как са били подготвяни за ритуалите - подробности, които археологическите находки сами по себе си трудно биха разкрили.
Редактор: Ралица Атанасова
