Марина Цекова зад кадър

Малко е объркващо, но е факт. Две журналистки с едно и също име - Марина Цекова, работят в Нова телевизия. Едната е на 28 години, но е в медията малко по-отдавна от другата.

По-голямата Марина Цекова отива в Нова тв, защото е поканена като изключителен професионалист, изградила кариерата си първо в БНР, после и дълги години като репортер в Би Ти Ви.  Малката Цекова обаче не иска да си смени името, въпреки че още след първия репортаж предлагат, за да няма объркване сред аудиторията.

„Това си е моето име и никога не съм искала да го сменям. Имала съм смешни инциденти. Случвало ми се е, когато искам интервюта, да ми ги дават само защото си мислят, че срещу тях ще седне другата Марина Цекова. Казват: „Да, ние от вас имаме страхотно впечатление. Знаем, че сте много добър журналист”. Винаги съм се смяла на това, защото в момента, в който ме видят, разбират, че това не е човекът, когото очакват", разказва младата репортерка. Тя допълва, че от това съвпадение досега е имала само позитиви. Когато взема интервю от социалния министър Хасан Адемов, той казва, че ще я запомни много добре, защото дълго време съименичката е отразявала политическите му изяви.

Постепенно с помощта от името и благодарение на собствените си възможности малката Марина Цекова започва да блести със собствена светлина. Миналата година тя беше отличена като достоен българин - звание, което вестник „24 часа” дава заедно с БНТ на хора, направили нещо добро за другите. Цекова спечели наградата за свой репортаж, в който разказва историята на болно дете. Заради тв кадрите зрителите реално пращат 30 хиляди евро дарения за операцията му.

„Притеснявам се от подобен род отличия. Когато отразявам човешки истории, се опитвам да ги представя по възможно най-отговорния начин, за да могат хората, които ги гледат, да усетят драмата им и да помогнат”, казва тя.

Отскоро е и продуцент на документалната рубрика Темата на Нова. Тя е и част от първия екип, който след атентата в Сарафово през 2012 г. заминава за Израел, за да се срещне със семействата на загиналите и оцелелите.

Като дете Марина изобщо не мисли да се занимава с журналистика. Дори се ражда съвсем случайно в България. „Трябвало е да се случи в Киев. Заради Чернобил се налага спешно да дойдем в България. Малко изневиделица се случва моето раждане тук", обяснява Цекова. Дете е на родители инженери. Майка й е наполовина украинка и унгарка, а баща й - наполовина българин и чех. Така във вените на Цекова тече 4 вида кръв.

Една година от детството си прекарва в Киев, където за нея се грижи баба. Макар и малка, Марина помни добре този период. И то заради прическата, която е имала тогава. „Явно още тогава съм осъзнавала какво е да си момиченце, подстригано на канадска ливада. Когато баща ми е дошъл да ме вземе, съм се скрила под полата на баба ми от срам", спомня си тя.

След това заедно с родителите си се местят в София, където Марина учи до 18-ата си година. Математиката се удава много, дори с такъв профил влиза и в немската гимназия. По-късно нещата се обръщат и в нейна сила се превръщат думите. „Имах много голям проблем с формта, под който се пишат съчинения. Трябваше да учим сборници и теми наизуст. Нямаше никакво творчество. Това ми беше адски трудно и за това реших, че ще започна да ги пиша сама и няма да ги преписвам отникъде. Изведнъж започна да се получава много добре. Спечелих национален литературен конкурс в училище. Така реших да се занимавам с журналистика", обяснява репортерката.

Какво още разкрива Марина Цекова за себе си, четете в онлайн изданието на „24 часа".