Моньо Монев: У доцент Мазов има част от мен

"По Мазовски или по Моневски?" – пита актьорът, когото искаме да снимаме с някой от музикалните инструменти, на които е свирил и все още свири. Даже в сериала "Откраднат живот" по NOVA героят му доцент Мазов показа умения на пианото. Мони Монев е придал на персонажа си толкова много от своя характер, че разговаряйки с него, сякаш съм във филма – усещам иронията му, цинизма, амбицията, суетността... С кого си пия бирата всъщност?!

Когато споделям усещането си с учудените сини очи отсреща, ме плисва вълна от смях:

Естествено, че у Мазов има част от мен, да не кажа, че предимно съм аз. Не само защото с цялото си същество, с гласа и тялото си пресъздавам този образ. Вграждам в него моя житейски опит и професионализъм и съм потърсил този типаж в себе си. Първоначално сценаристите ми подадоха някакви щрихи само, ако са имали някаква своя идея за този герой, то аз не я знам.

Как тогава ти дойде на ума да ставаш актьор?

Винаги съм искал да стана актьор. Дори и пианото, и механотехникумът не ме отказаха. Бях душата на компанията – шеги, смешки, етюди, скечове, глупости...

От раз ли влезе в НАТФИЗ?

Със скок направо. Не съм ходил на никакви курсове, подготви ме един приятел от Бургас, който тъкмо беше завършил втори курс. Даде ми материали, насочи ме и поработихме около месец. Като дойдох тук, професорът ме взе.

Имало ли е момент, в който си се отчайвал и си се разкайвал, че си избрал тази професия?

Моят живот е доста интересен и не мога да се оплача. В момента, в който видях реалността, която на теория съм познавал винаги, в смисъл че в тази работа няма пари, се захванах и с бизнес. Изкарах си службата в Театъра на армията и после ме поканиха да остана там. Бях се запознал с едно момче, с което стартирахме бизнес с телекомуникации. Няколко години играх и в театъра, и развивах компанията Nexcom. Бил съм изпълнителен директор, ръководил съм 360 човека. Беше с американски инвестиции, тръгнахме от нулата, след това я продадохме.

Какво се промени в живота ти след "Откраднат живот"?

Аз съм си същият. Само дето като отида в супермаркета, ми казват "Здравейте, докторе!". Може да звучи плоско, но хората, които ме познават, отбелязват, че дори и след като съм бил шеф на голяма фирма, като се снимам тук и там и ме познават вече мнозина и ме спират по улиците, съм си същият, не съм се променил въобще. Не се вземам насериозно.

Явяваш ли се на кастинги за чужди продукции?

Когато ме поканят, откликвам винаги, заплащането е добро. Играл съм със Салма Хайек, с Ейдриън Броуди. Говоря английски свободно, десет години съм бил все пак директор на американска фирма, поне по два пъти годишно съм ходил в Щатите на борд на директорите.

Какво ти се играе?

Театър! Сега съм в едно лирическо отклонение или може би завръщане. През октомври имах премиера в театър „Азарян“ в НДК – „Ако нямах лоши сънища“ под режисурата на Лили Абаджиева, с която сме заедно още от НАТФИЗ, бяхме в един випуск. През ноември в Театъра на армията ела да ме гледаш в „Черна комедия“ с режисьор Иван Урумов.

Моноспектакъл или по-точно Мони-спектакъл не те ли блазни?

За моноспектакъл човек трябва да има достатъчно какво да каже. Аз мисля, че все още нямам. Не съм подготвен. Това е трудна задача. Хората, които не го осъзнават, после си патят. За моноспектакъл трябва хубав текст – или да е писан специално за мен, или аз да си го направя по мярката. Не е невъзможно, но е рано. Мислил съм, но трябва да сме реалисти.

Каква е твоята рецепта за щастие?

Балансът. Но за да е балансиран човек, първо, не трябва да е простак. Второ, трябва рязко да намали необмислените ходове, да е по-толерантен, да не е лаком, завистлив... Но ако се справи с простотията, другите неща са много лесно постижими.

Ти имаш ли устойчиви навици?

Аз съм изтъкан от устойчиви навици. Някои от тях не са добри, но не се променят с годините. Ставам като пружина рано, когато имам работа, като почивам, си позволявам да поспя. Много съм подреден. Ако трябва да хващам ранен полет, си подготвям всичко до най-малкия детайл. Багажа, дрехите, които ще облека, в банята всичко е наред...

Цялото интервю на Ваня Шекерова с Mоньо Монев може да прочетете в EVА.