Майката убиец в “Ничия земя”

В “Ничия земя” тази събота по NOVA Елена Чопакова разказва зловещата история на един живот, продължил едва шест часа - по-малко от работен ден и повече от неделен филм по телевизията. Зрителите ще видят история за едно бебе, на което никой не се е зарадвал, когато се е родило, и никой не е изпратил, когато е умирало. За един гражданин, невписан в никой регистър освен в този на моргата. За майката като убиец и за убиеца като жертва.

Денят е 2 януари 2016 година. Селото е Сталево, съвсем близо до гордостта на социалистическа България Димитровград. Невена е на 33 - Христовата възраст - и от тази вечер ще носи кръста си на майка, убила детето си. Майка е на двама сина. Момиченцето й се ражда напълно здраво и износено, но Невена го увива в парцал вместо в пелени и го слага в чувал вместо в легълце. Изнася вързопа в свирепия януарски студ, оставя го върху снега зад семейната й къща и се прибира вътре. В следващите шест часа неканеният гост в живота на Невена се бори да оцелее. Но не успява.

“Не бързайте да съдите Невена, майката убиец. Мотивите й могат да ви прозвучат като оправдания, но и най-жестоките престъпници имат право на последна дума, а броят на майките и жертвите в тази история изведнъж порасна. Невена е наказана за страха си да си тръгне навреме. А когато го е направила, е било вече много късно. Вече е била убийца… Случаи като нейния ни карат да се замислим за измеренията на злото – кое е по-лошо – да убиеш непознат или да убиеш собственото си току-що родено дете, защото законодателят смята второто за по-малко наказуемо деяние. Кое е по-страшно – да затриеш вече роден човек с име, живот и биография или едва появило се бебе? Кое е по-жестоко – да убиеш детето си насилствено или пък пасивно, неполагайки грижи за него? Кое кара женският, човешкият мозък да остави новородено на студа вместо да го посрещне на тоя свят с топлината на майчината прегръдка?”. Това споделя Елена Чопакова за историята, която ще разкаже.

Не пропускайте “Ничия земя” тази събота от 18.00 ч. по NOVA.