Не пропускайте историята в предаването днес от 18.00 ч. по NOVA

Тази събота, 19 януари, в "Ничия земя" Елена Чопакова ни среща с един малкото мъже в България, които могат да се похвалят, че Брижит Бардо е променила живота им и ни припомня една вече изчезнала традиция. Допреди двайсетина години не е нещо необичайно да видиш истинска, жива мечка на синджир, която танцува, мачка за здраве и пие бира, мечкадарят свири на гъдулка, а жена му обикаля и събира жълти стотинки. Докато голяма немска телевизия излъчва документален филм за тази средновековна балканска – за тях брутална спрямо животните – традиция, а за нас - обичайна атракция. Така мечкадарят Ради и мечката Гошо от село Ягода попадат в полезрението на Брижит Бардо от Париж. За нас, българите, Гошо е симпатичен мечок, който прави "Здрасти" и показва как Стоичков бие с левачката, но за някогашния секссимвол на световното кино, същият този Гошо е жертва на брутално изтезание и екплоатация.

"Това е една история за мечката, която не е яла месо, но е осигурявала месото на масата на цяло семейство. И за един тъжен самотен пенсионер, който, уверяваме ви, няма пари за месо. Защото няма мечка. Или защото е български пенсионер. Разрешавайки и поощрявайки вековна традиция, българските власти по социалистическо, но най-вече по демократично време, правят като че ли мечешка услуга на хора като Ради. Във времена, в които човешките права в България не са били на дневен ред, на никого не му е пукало за животните. И така някак сме стигнали до наши дни, когато има директиви за щастливи кокошки и прасета - не за щастливи хора", коменитра Чопакова. 

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес