За Цветомир Иванов добрият водещ не трябва да спира да се конкурира със себе си

Водещият на "Семейни войни" по NOVA Цветомир Иванов, въпреки натоварената си програма, успява да отдели време за интервю за cultinterview.com. За артистът екшънът прави живота, затова той не спира да прави представления, да снима в телевизията и да пътува из страната с театрални постановки. Според него всеки има нужда да разпусне и от както живее в къща, отделя два дни от седмицата, в които не прави нищо.

След толкова години на екран със “Семейни войни” по NOVA, чувстваш ли се сигурен във възможностите си на водещ?

Не. Няма такова нещо. В момента, в който се успокоиш и си кажеш, че си много добър водещ, нещата тръгват надолу. Спираш да се конкурираш със себе си, спираш да се изненадваш, да се провокираш. Всяко едно ново семейство в предаването носи нова идея. Всичко идва от тях. Подават ми и аз тръгвам да импровизирам върху тях. Не можеш да направиш суха игра, трябва да има разговор, за да се забавляват хората.

Винаги има какво ново да научиш, винаги има нещо, което си пропуснал, което може да стане и по-добре. Те ме изненадват. Аз не знам какво ще кажат, затова съм нащрек. Подготвям се. Чета Радичков, чета Йовков, Елин Пелин, сатира, вицове. Постоянно гледам хумористични неща, сатирични. В един момент това ми изниква като ситуация.

Не трябва да се забравя, че един водещ, само по себе си, е хубаво нещо. Но ако няма екип, който да му помага, заминава.

Опитваш ли се да бъдеш идеален в отношенията си с хората?

Не, не можеш да си идеален. Опитваш, правиш всичко възможно, но със сигурност “идеален” не е точната дума. Може би съм добър и коректен приятел. Не знам как ще постъпя в крайна ситуация. Ако звънне някой от най-добрите ми приятели с новината, че е убил човек, какво ще кажа: дали ще му помогна, или ще му предложа да се обадим в полицията.

Ако става дума за други взаимоотношения, там пък вече съвсем не съм идеален. Не съм по-далеч от всички хора. Виждам, че пуша, пия…

Какво е впечатлението, което искаш да оставиш у някого?

Не съм мислил, но… добро впечатление. Всеки иска да остави такова, но е въпрос на гледна точка: Какво за другия е доброто? То така започва: виждаш някого и го харесваш визуално. След това тръгваш да го слушаш какво говори и стигаш до там, да решиш дали го харесваш изобщо, или не.

Има хора, които разсъждават логически и откриват добрите и лошите страни. Може би това са хората, които са ми приятели. Защото те знаят моите лоши страни, но продължаваме да сме си близки заради добрите ми страни. Което ме кара да се чувствам много добре.

Цялото интервю може да прочетете на сайта на cultinterview.com