Само с едно натискане на клавишите можем да бъдем виртуални приятели с депутати, министри, президент. Защото критики, мнения и дори одобрения се пишат по-лесно, отколкото се изговарят....
Само за няколко седмици президентът Георги Първанов се сдоби с десетки нови приятели във Facebook. Полицията пък стана по-близка до обществото, но виртуално.
Започнахме ли да обичаме, да воюваме и да живеем на интернет страниците си? Някои от потребителите признават, че вече са \"тотално пристрастени\".
Момчил е един от над милион и 200 хиляди българи, които прекарват част от живота си в социалната мрежа. Хора с всякакви професии и на всякаква възраст.
На личните си, доколкото могат да се нарекат \"лични\", страници съвсем доброволно предоставяме всякаква информация за това кои, сме, какво правим, с кого и за какво се срещаме и разговаряме.
Виртуалният свят се превърна и в мястото за среща, достатъчно широко, за да не се блъскаме. Оттам тръгват повечето протести през последните месеци, за да завършат пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет. И още по-мащабно - целият арабски свят организира събитията, на които сега сме свидетели онлайн.
Във виртуалния свят за разочарование на политиците обаче, все още няма бутон \"не харесвам\".
Външният министър Николай Младенов е най-активният потребител сред политиците. Само преди ден на стената му се появи коментар – \"Добре, че има Гоце на тоя свят, че бръкна в устата на лъва да извади слънцето, което свети за нас...\".
Малко преди това модераторът на Facebook страницата на президента Георги Първанов поде кампания да се намери нова снимка за профила му в социалната мрежа.
Американският държавен глава Барак Обама пък избра Туитър, за да обяви, че ще се кандидатира и за следващите избори.
Всъщност появата на тези две социални мрежи успя да скъси дистанцията между политиците и гражданите. Чакането за среща пред кабинетите на управниците вече е в историята.
Само с едно натискане на клавишите можем да бъдем виртуални приятели с депутати, министри, президент. Защото критики, мнения и дори одобрения се пишат по-лесно, отколкото се изговарят. А срещата очи в очи се превърна \"профил в профил\", с право на избор - истински или измислен.
