В момента в Шенген влизат 25 европейски държави, включително и нечленуващи в Европейския съюз.
До 1914-та година е било нормално и възможно всеки един европеец да се разходи от Париж до Санкт Петербург, без въобще да му трябва паспорт. След Първата световна война нормите се променят и държавите започват задължителни проверки за документи на националните си граници. Това продължава до създаването на Шенген през 1995-та година.
В средата на река Мозел, на кораба Принцеса Мари-Астрид, край село Шенген в Люксембург, през юни 1985-та година пет държави подписват споразумение. С него те премахват граничните пунктове помежду си, като движението става напълно свободно.
Документът е само предвестник на Шенгенското споразумение в настоящия му вид. То е извън структурите на Евросъюза до 1997-ма година. След това, държавите-членки се съгласяват да премахнат вътрешните си граници, а да контролират само външните.
Приемат и общи правила за издаване на визи, полицейско и правно сътрудничество.
В момента в Шенген влизат 25 европейски държави, включително и нечленуващи в Европейския съюз.
Република Ирландия и Обединеното кралство са извън Шенгенската зона, но сътрудничат със шенгенските страни в областта на сигурността.
Новите държави-членки на Евросъюза - България, Румъния и Кипър - са подписали Шенгенското споразумение, но не са изпълнили процедурите за пълното му прилагане.
