Спомените на един бивш български рейнджър за Камбоджа

Близо 20 години след мисията на ООН в Камбоджа, в която се включиха над 700 български войници, спомените през погледа на един от тях. За ужаса, за загубата и смелостта разказа Лазар Белев.

Днес той помага на другите да се избавят от стреса чрез масаж. Работата му е лека и приятна. Точно преди 19 години по това време обаче той прави личен избор с ясното съзнание, че поставя живота си на карта.

И въпреки това Лазар посвещава цяла година от живота си на военната мисия в Камбоджа. В главата му е запечатан образът на ужаса, но не неговият. Ужасът на хората, които тогава все още носят следите на терора. 2 милиона избити.

Задачата на нашите момчета е била да следят за мира преди изборите в Камбоджа. Това ги е лишило от правото да се защитават, когато бъдат нападани. Без заповед никой от тях не е можел да стреля, дори да е очи в очи със смъртта.

Страхът и трагедията от срещата с червените кхмери изживяват десет български момчета, които никога не се връщат в родината си.

Камбоджа дава на Лазар нещо друго – началото на нов живот. Там той среща съпругата си, а днес има двама сина, които скоро ще станат на възрастта, на която той е взел решение да рискува живота си.

17 години след най-големия урок по себеопознаване, Лазар отново се върнал в Камбоджа. Сега, според разказите му, това е едно съвсем различно място. По-спокойно и по модерно, а населението му не живее вече в страх, защото властта там и днес се грижи за развитието на народа си.