Такъв е изводът на база на разгледани 250 000 задължения...
Има тенденция да се увеличават дълговете в криза. На база на разгледани 250 000 задължения, изводът е, че има повишение на събираемостта. Затруднения вае още се срещат в част от секторите. Това каза в „Здравей, България" Димитринка Гринко, Асоциацията на колекторските агенции в България.
Най-често длъжници са мъже на възраст между 40 и 50 години, със средно висок жизнен статус, жители на големи градове, хора, които преди кризата са имали добър стандарт на живот. Задълженията, които се оставят „на изчакване", са онези, на които кредиторите обикновено обръщат най-малко внимание, подчерта Димитринка Гринко.
По думите й хората плащат най-малко онези дългове, които няма да им се отразят пагубно – кабелна телевизия, сметки към мобилни оператори, ипотечни кредити, потребителски, както и кредитни карти.
За да се събере несъбираем дълг, кредиторът се свързва с колекторска фирма за съдействие, обясни Гринко.
Атанас Черногорски, юрист от Асоциацията на ощетените от кредитори, твърди, че лолекторските фирми злоупотребяват с правата, дадени им от закона. При събиране на задълженията извършват нерегламентиран достъп до база данни и се сдобиват с телефонните номера на своите длъжници.
Когато дадена компания, към която има задължения, сключи договор с колекторска фирма, започва издирване на длъжника. Има редица случаи, в които длъжниците са сменили телефонен номер и адрес. Колекторските фирми обаче звънят на номера, с който разполагат, независимо че може да не е актуален, разказа юристът.
Това по думите му ражда два основни въпроса – с каква база данни разполагат и имат достъп колекторските фирми и защо след първото позвъняване, продължават да звънят и да упражняват психологически тормоз.
