Изгубената София

През 1977 г. Михаил Белчев пише за цъфтящите в суматохата кестени в една от най-романтичните песни, посветени на столицата ни – „Булевардът”. В средата на 90-те Богдана Карадочева пее за тъмната, и прашна, и мръсна, и страшна София. Какво се случва днес? 

Репортерът ни Мария Милкова все още не е написала песен, но пък се разходи из София и засне някои от емблематичните места в града. 

От лиричния ритъм на булеварда в песента на Михаил Белчев днес не е останало почти нищо. Така изглежда „Цариградско шосе”... а ето как, когато е носил името „Ленин”. Колите са първото нещо, което прави впечатление, ако сравняваме София преди и София сега. 

Ето това пък е кръстовището на „Витошка” и „Патриарха”, известно като "Аптека". Ето го и през 60-те. Според Центъра за икономическо развитие по брой на колите в София, които вече са над 800 хил., ние живеем в 2020 г. Но по инфраструктура сме останали в 1980-а г. 

Ако погледнем някои места, обаче е по-добре наистина да живеем през 80-те. Ето така е изглеждала градинката около НДК. 

Днес от алпинеума е останала кална локва. От общината планират цялостно обновяване на градинката до края на годината. Да се надяваме, че ще заблести отново като в началото на 80-те.

За съжаление красотата на тази градинка никога няма да се върне. На мястото на езерцето вече има кафене. Това езерце зад Паметника на Съветската армия също го няма, както и цветята. 

След безследно изчезналите са и чешмичките, каквито е имало почти на всяка улица. Това е в градинката на "Кристал". 

Разбира се, има и положителни промени. Днес Ларгото сияе със собствен блясък, а Света София е по-приятна за окото от Ленин (ако изключим бездомния пес в краката й). Разбира се ако Ленин ви липсва, можете да го видите в Музея на социалистическото изкуство. 

Което не може да се каже за мавзолея.