Хю Боневил за удоволствието да играе в „Имението Даунтън”

 Хю Боневил играе ролята на Лорд Грантъм, чиято основна задача е да поддържа семейното имение и да го предаде на следващото поколение. Има само един много важен детайл, който му пречи да изпълни задълженията си – той няма син и наследник.

„Уредили сме най-голямата ни дъщеря – Лейди Мери, да се омъжи за своя братовчед и мой наследник Патрик, така че къщата и титлата да останат в семейството. Ето защо новината за потъването на Титаник и смъртта на Патрик на борда на кораба носи голям шок за семейството. В съчетание с новината, че следващият по линия наследник е трети братовчед, когото никой от нас не познава, още повече усложнява трагедията”, разказва историята Хю Боневил.

„Имението Даунтън” не е първото заглавие, което събира на едно място Боневил и останалите актьори от сериала. В „От време на време” той си партнира с Маги Смит, която тук играе неговата майка Вайълет. Двамата обаче нямат много общи сцени, затова ролята на неин син в драмата на Джулиан Фелоус е особено приятна изненада за актьора.

„Има една популярна аналогия с тениса, че работата с най-добрите те прави по-добър. Това важи в пълна сила за работата ми с Маги: сервисът ѝ е дяволски добър, бекхендът ѝ е остър като бръснач и бог да ти е на помощ, ако трябва да посрещаш дроп-шота ѝ”, описва той работата си с нея.

Освен с Маги Смит и преди Хю е споделял снимачната площадка и с Пенелопи Уилтън, която изпълнява ролята на Изобел Кроули – майка на новия наследник на Даунтън, а така също и с родената в Америка актриса Елизабет Макгавърн. „За трети път аз и Елизабет играем мъж и жена. Обичам да съм женен за нея. А съпругът ѝ също изглежда няма нищо против”, шегува се той. „Преживяването е изключително приятно. Дори знаем от коя страна на леглото обича да спи всеки от нас, така че това спестява много разправии по време на репетициите”, допълва с усмивка Боневил.

Изключително ласкаво Боневил се изказва и за автора и създателя на поредицата – носителя на Оскар Джулиън Фелоус. „Това, което прави сценариите на Джулиън толкова завладяващи, е, че дълбоко в себе си хората се опитват да правят добро в този свят”, разсъждава актьорът. „Смятам, че той е най-хуманният писател. Слабите автори съдят героите си, но Джулиън не го прави. Със сигурност в света на Даунтън има много злобни моменти и хора, но всички те са триизмерни – те не са само добри или само лоши; те са като всички нас – със своите недостатъци. Затова според мен онова, което се харесва на хората, е хуманността на текста. Без това да означава, разбира се, че той е мекушав", допълва актьорът.