Ани Цолова и Виктор Николаев: Бъдете умни в деня на вота!

На евроизборите имате право не просто да гласувате, а и сами да определите подреждането в избраната от вас листа. Политиците ни дадоха тази възможност с нежелание, но нека се възползваме от нея! Това призоваха Виктор Николаев и Ани Цолова в интервю за Vesti.bg.

На тези избори сякаш не се роди "чудо", за което избирателите да дадат вота си, както се е случвало преди, но винаги може да се появи нещо, което да те изненада, споделят известните телевизионни водещи дни преди 25 май.

Още за впечатленията им от предизборната кампания, както и за програмата, която подготвя Нова телевизия в деня на вота, четете в интервюто на Севделина Николова:

- В края сме на предизборната кампания. Какви са Вашите впечатления и оценки и за нея?
Ани Цолова: Ако трябва да поставим оценка по десетобалната система, оценката ми е около 2 за качество и съдържание.
Виктор Николаев: Беше очаквано според мен, че европейските избори и кампанията покрай тях ще бъдат тест за бъдещи парламентарни избори. Затова няма изненада – разговор за Европа не се състоя. От една страна, защото политиците не го проведоха, а от друга - имам чувството, че и публиката няма любопитство по тези въпроси. Съответно сякаш имаше негласно споразумение да отсъства разговорът за европейските избори. Хората се чувстват изключени.
А.Ц.: Това беше кампания, която гъделичка най-низките щения на избирателя - обидно спрямо избирателя, спрямо публиката, а и за голяма част от участниците в тази кампания.

- Има обаче и един трети участник – това са журналистите.
В. Н.: Журналистите отдавна не ги слагам под общ знаменател, защото бяха въвлечени през годините заради собствеността на медиите в нещо, което не може да бъде определено като „трети играч“ – медиите успяха да си изтъргуват съдържанието, което е някакъв краткотраен интерес и не е от полза за никого.
А. Ц.: Това е търгуване на съдържание за интересите на собствениците. Така че да слагаме журналистите под общ знаменател, най-малкото е нечестно.
В.Н.: Имаше някакви малки островчета, където журналистите си бяха отделна страна като журналисти, а не като патерица на един или друг. За мен е важно дали ще се постигне по-добра избирателна активност, или ще станем свидетели на гласуване на твърдите ядра и контролиран вот с цел някой да опази статуквото. И да си преформатира пейзажа така, включвайки нови играчи, че да запази непроменена досегашната си икономическата, корпоративна власт. Става въпрос за една паст, която няма засищане и като в „Пришълецът” може да се настанява от тяло в тяло.
А.Ц.: Нагледахме се, начетохме се и се наслушахме на съдържание, което за мен е платено, а не е отбелязано, че е платено. Това е изключително тревожен факт и е много много страшно.

- А смятате ли, че кампанията успя да очертае интелектуалния и въобще политическия потенциал на партиите да печелят и въобще да боравят с властта на европейско, а и на национално равнище?
В. Н.: Не знам, ще се види на изборите. Кампанията беше използвана за ситуиране на нови структури. Те използват този трамплин, за да подскочат на едни парламентарни избори.
А.Ц.: Това беше своеобразен тест доколко празнодумието, липсата на съдържание и дивият популизъм ще доведат до реален резултат. Аз не знам доколко това ще доведе до резултат, но в същото време можем да погледнем какво направиха швейцарците със своя референдум – решиха да не повишават своята минимална работна заплата на 6600 лв., ако го пресметнем в наша валута.
В.Н.: Това е информиран избор, който те могат да си позволят.
А.Ц.: Това показва до каква степен гражданите мислят и си дават сметка за това кой ги контролира, какво е състоянието на държавата и икономиката си. Това са изключително информирани, работещи, очевидно образовани хора, за да могат да кажат: „Не, ние не искаме толкова висока заплата, защото икономиката ни няма да издържи“. На евроизборите ще видим до каква степен българската публика е готова да приеме празнодумието, с което е обсипвана, или неадекватните предложения, които получава. Ще видим като българи ще можем ли да стигнем до смисъла и съдържанието, или ще останем само на ниво обещания за неосъществими битовизми.

- В този смисъл, ако трябва да ги призовете да гласуват, какво ще кажете на избирателите?
В.Н.: Аз имам отговор, защото колкото и да беше трудно, се стигна до някаква възможност за преференция. Да видим как ще заработи тя наистина. Не искам да агитирам никого просто да участва, защото е ясна каскадата от разочарования у хората: гласуваш за нещо, после то се преконфигурира и ти обясняват, че избирателят е поискал някаква безумна комбинация, която всъщност дълбоко ненавижда. Така че нямам намерение да призовавам по принцип. Но нека да гласуваме от гледна точка на тази възможност - да използваме и кръгчето, пък да видим дали този праг е нисък или висок и дали ще има достатъчно основание избирателят да настоява впоследствие все по-уверено да подбира кадрово състава на парламента. При следващите избори например. Заради тази опция, заради тази възможност за преференция, аз например ще отида да гласувам. Нека видим дали възможността за преференция, за пренареждане на листата, макар и предложена от партийните клики, не е някаква светлинка в тунела. Не просто да разбъркаме нещата, за да навредим на някого, а за да видим дали можем да преценяваме персонални качества, както и дали това изобщо работи.
А.Ц.: В нито една от партиите няма вътрешна конкуренция между кандидатите. Партиите като че ли съзнателно крият възможността, която имат гражданите, а именно - да пренаредят кандидатите. Нито една партия не споменава, че има такава възможност. Накрая, като се тегли чертата, ще видим и за коя партия е имало най-малко преференциални гласове. Това ще е и знак за контролиран вот, както и за това доколко избирателите им гласуват с мисъл, доколко търсят смисъл. Така че: Бъдете умни в изборния ден!
В.Н.: Те с отвращение въведоха възможността за преференции, нека пък ние да се опитаме да я използваме.

Цялото интервю на Севделина Николова четете ТУК.