Най-доброто Световно в историята?

Световното първенство по футбол в Бразилия ще остане в съзнанието на феновете още дълго време след приключването си. Расте броят на хората, които смятат, че Мондиалът тази година се превръща в най-успешният в историята. Анализаторите от SkySports изредиха 10 причини, които потвърждават тезата.

Головете

По-простичко казано, головете са най-важното нещо във футбола. Те вдигат публиката на крака и съживяват играта. В Бразилия бяхме свидетели на много такива. Средният брой голове на мач е по-висок от преди 4 години в Южна Африка, което е впечатляваща статистика. Качеството на тези попадения също е изключително, като започнем с волето на Хамес Родригес срещу Уругвай, продължим с головете на Меси и Неймар и стигнем до Джърмейн Джоунс от САЩ и звездата на Австралия Тим Кейхил.

Топката

Една от причините за многобройните голове в този турнир е топката, която този път се движи като нормална футболна топка, за разлика от опитите, по-скоро наподобяващи плажна топка, които видяхме през изминалите години.

„Бразука” е най-обстойно развиваната и тествана топка, правена някога за Световно. „Адидас” прекараха две и половина години в разработването ѝ. Резултатът този път обаче не предизвика нито едно негативно заглавие в медиите, за разлика от предшествениците си – „Джабулани” от ЮАР и „Фийвърнова” от Япония и Южна Корея през 2002 г.

В тези два турнира бяхме свикнали да виждаме удари, летящи далеч над напречната греда, след което камерата се фокусира върху изумения поглед на нападателя. Головете от преки свободни удари също бяха рядкост, а като че ли само Диего Форлан успя да „хване цаката” на „Джабулани” през 2010-а.

Този път е различно. Никой не се е оплакал от топката, няма недоволни вратари, няма прецизни удари, които изчезват в орбита. Топката се движи точно както би трябвало да го прави и едва ли може да искаме повече от нея.

Феновете

Има много теории защо има толкова много голове на Световното, но ключов фактор, на който се обръща прекалено малко внимание, е влиянието на бразилските фенове. Домакините винаги определят до каква степен ще е успешен един турнир. В Бразилия привържениците изискват единствено най-доброто от играчите на терена. Любовта им към резултатните срещи се вижда ясно в невероятната атмосфера на стадионите. Отборите с атакуващ стил на игра винаги получават бурни овации от "кариоките".

Културата в Бразилия е различна, тя не приема защитната игра. Факт е, че борбата на аутсайдерите е непонятно явление за южноамериканските фенове, които предпочитат Меси да вкара красив гол за кръвния враг Аржентина, отколкото да подкрепят борбения дух на Иран.

Тактическо разнообразие

Казват, че стилът определя битката. Точно това е случаят на Мондиала в Бразилия. Неразработената схема 4-2-3-1 от преди четири години този път е придобила много повече нюанси, с разнообразие от формации, които предразполагат интересни сблъсъци. Използването на свободни пространства и пренасищането на други води до голове.

В групата фаза видяхме как Беноа Асу-Екото от Камерун се кара на крилото пред себе си, след като бековете на Мексико постоянно всяваха смут в африканската отбрана. В група B Ариен Робен и Робин ван Перси се оказваха сами срещу двама защитници само с няколко бързи паса. Схемата на Холандия 5-3-2 им позволяваше да задържат двойката в предни позиции и все пак да противодействат на Испания в средата.

В група C силовият стил на Дрогба и Бони също показа ползите от двама чисти нападатели срещу защитниците, които вече свикнаха да играят срещу един единствен таран. В група D видяхме как италианците предизвикаха тактически смут с правилното позициониране на Антонио Кандрева, докато Матео Дармиан необезпокоявано щурмуваше празната зона в защитата на Англия.

Треньорите са готови да търсят алтернативни начини да изкарат най-доброто от играчите си, за да надиграят съперника си. Докато това продължава, ще продължаваме да гледаме зрелищни сблъсъци.

Големите играят на ниво

Преди четири години всичко изглеждаше ясно за Лео Меси. Младият аржентинец, който току-що бе спечелил втора поредна титла в Испания с Барселона, беше готов да се нареди сред футболните величия. Пет мача, нула гола и унижение срещу Германия на четвъртфинал – така протече Световното в Южна Африка, след което Меси беше определен за „провал” за родината си.

Той обаче далеч не бе единственият, който получи такова определение. Кристиано Роналдо вкара веднъж – в победата със 7:0 срещу Северна Корея, а Уейн Рууни дори не записа името си сред голмайсторите.

Този път нещата са различни. Златното момче на Бразилия Неймар започна головата серия с две попадения още в мача на откриването, Меси също се разписа няколко пъти и дори Рууни успя да запише името си сред голмайсторите преди Англия за пореден път да отпадне.

Томас Мюлер, Карим Бензема и Ариен Робен също се отличиха с отлични изяви. Хамес Родригес пък блесна с представянето си за Колумбия.

Технологията

Технологията на голлинията се използва в първия голям турнир, което ще остави инциденти като „гола” на Франк Лампард срещу Германия през 2010 година в историята. До момента тя работи безотказно, както се видя и в двубоя между Франция и Хондурас. С оглед успеха на иновацията се питаме защо не беше въведена по-рано, но по-добре късно, отколкото никога, нали?

Друг „високотехнологичен” елемент, въведен на Мондиала в Бразилия, е спреят, с който съдиите маркират мястото на стената при изпълнение на свободни удари. Изключително просто решение, което се оказва и много ефективно.

Изненадите

Всички обичат аутсайдерите. Затова не е учудващо, че феновете засипаха с похвали традиционно по-слабите отбори, които се противопоставиха на своите по-именити съперници. Коста Рика бяха последният „слабак”, участващ на 1/4-финал, който успя да надиграе Италия, Уругвай, Англия и Гърция, а само късметът не им достигна при изпълнението на дузпи срещу Холандия (или тактическия ход на ван Гаал да смени вратаря в последната минута на продълженията).

Алжир също бяха сред приятните изненади на турнира, успявайки да отстранят Русия и полуфиналиста от 2002-ра година Южна Корея преди да отпаднат след продължения срещу Германия. САЩ също изиграха добри мачове срещу Гана и Португалия и притиснаха Белгия до стената в осминафиналите.

Атакуващият стил на игра

Дори фаворитите в миналото са предпочитали да се затворят в своето поле, да не поемат рискове и да чакат дузпите. Това ставаше все по-явно с напредването на турнира. В Бразилия обаче сме свидетели на динамичен и отворен футбол, който радва окото на неутралния зрител. Страховете, че жегата ще предизвика мудна и грозна игра, се оказаха неоснователни.

Непредвидимостта

Въпреки че сме свидетели на страхотен турнир, не можем да отличим един отбор като „ясен фаворит”. Има доста качествени състави, като е много трудно да предвидим кой ще си тръгне с титлата. В четвъртфиналната фаза продължиха по-класните отбори, поне на хартия, но фактът, че разликата между съперниците в повечето случаи беше едно единствено попадение, е показателна.

Бразилия – „Духовният дом”

Англия може да се смята за родината на футбола, но малко хора биха оспорили определението на Бразилия като неговия „духовен дом”. Петкратните световни шампиони са най-известната спортна нация на земята и определено в този турнир има нещо специално. Хората очакваха с нетърпение карнавалната атмосфера, ритъма на самбата и бразилския дух.

Протестите срещу ФИФА за парите, които бяха похарчени за провеждането на Световното първенство, за радост на организаторите се оказаха мирни (в повечето случаи). Това опроверга притесненията, че общественото недоволство ще попречи на Мондиала.

Превод и редакция: Рой Хил