Държавата обаче няма никакво отношение към този вид туризъм, твърди Румен Драганов

След 24-годишен упадък на къмпингуването  у нас, в последните години се наблюдава съживяване на интереса към него. През 2009 година броят на къмпингите е бил едва 9, а от тази година те са 29. 

 

Оказва се, че вече има цели общности с предпочитани места. Те отсега знаят къде ще бъдат с караваната си догодина - било то на територията на България или в съседна Гърция. Южната ни съседка, Македония, Сърбия и Румъния развиват доста по-активно този вид туризъм и броят на къмпингите при тях е много по-голям от този в България.

 

Интересът към къмпингите нараства, включително и към вътрешността на страната, където са изградени нови къмпинги. „Общините се намесват доста по-активно чрез различни европейски програми или чрез насърчаване на бизнеса”, каза за NovaNews.bg Румен Драганов от Института за анализ и оценка на риска в туризма. 

 

„В България няма някакво мислене в частта туризъм. Както знаете, отсъства стратегия по отношение развитието на туризма. Бяха взети милиони европейски средства, които отидоха в чекмеджетата на чиновници. Към момента нито едно министерство няма думата туризъм, което означава, че правителството няма представа, че може да се развива какъвто и да е туризъм в страната. Нямаме политика по отношение на туризма, камо ли по отношение на къмпингите”, категоричен беше експертът. 

 

По думите му, ако говорим за някакво съживяване на този вид туризъм, това е изцяло дело не на политика и стратегия, а на отделни самоорганизирани общности от хора, било със съдействието на кметове, било индивидуално, които предприемат действия в това да направят живота си по-симпатичен и инвестират в каравани и къмпингарство.

 

За сравнение в Европа къмпингите са над 1 500, като само във Франция са около 490. Дори и да има стратегия, ние няма да изненадаме европейците по отношение на това какво е къмпинг. Но ако има сериозно отношение, това е един интересен начин за привличане на туристи, а това би подобрило и местната икономика.

 

Къмпингите са предпочитан начин за почивка и заради цените. У нас те не са по-високи от тези в съседните страни. В България цените започват от 2.5 евро на човек, в Румъния - от 3 евро на човек, а е Гърция – 3.5 евро на човек. 

 

Къде ходим да почиваме?

 

Оказва се, че българите ходят най-много на море у нас. Около 11 милиона са тези, които пътуват в страната, като от тях около 6 милиона са тези, които посещават и море. В последните години доста се е променила структурата на самото пътуване - от дълги, 14-дневни, през 7-дневни, а сега вече средният престой на море е 3 - 8 дни. 

 

В чужбина излизат около 3,3 милиона българи – от тях около 900 хиляди в Гърция и малко над 1 милиона отиват в Турция. 85% от тези, които отиват в Гърция, или преди, или след това са били и на почивка в България – било на море или във вътрешността на страната.

 

Наводненията от миналия месец по никакъв начин не са се отразили на туристическия сезон, съобщи Драганов. Имало е размествания при около 1200 туристи главно в Албена и Кранево, но те са получили по-добро настаняване от това, което са имали. В момента легловата база по Черноморието е заета на 88%, като се очаква до края на месеца тя да стигне 97%.

 

Трудна година за туризма

 

Този туристически сезон експертът определя като труден. „Не сме имали толкова труден туристически сезон, като се започне от началото на годината с безснежната зима и се стигне до летния сезон с лоши метеорологични условия през май и юни, които забавиха уикендовите пътувания”, обясни Драганов.

 

Очакванията са през месеците юли, август и септември да се компенсира спадът през предходните два месеца, а заетостта на легловата база в някои случаи ще надхвърли 100%. „Един силен август и септември биха довели до това българският туризъм да се изравни като числа с предходната година и дори очакваме да има един слаб ръст от 2%”, заяви експертът.

 

Автор: Виолета Иванова