24 години по-късно…

И така, Световното първенство в Бразилия приключи. Но какво научихме, кой ще ни липсва и кои ще бъдат миговете, които ще останат запечатани в съзнанието ни?

Научихме, че въпреки всички противоречия, въпреки протестите, въпреки неуредиците, въпреки скандалите и въпреки инцидентите, Бразилия е в състояние да организира и да проведе един незабравим Мондиал. Мондиал, чийто блясък поне за месец прикова погледите върху себе си и някак безцеремонно остави настрана всички проблеми, свързани с подготовката му.

Недоволството от похарчените милиарди за футбол, вместо за здравеопазване и публичен транспорт, бе изместено от общата мечта. От мечтата за шестата. Мечта, рухнала така, както рухна и Неймар след сблъсъка с Хуан Сунига. Разби я отборът, който от онзи миг насетне изглеждаше орисан да стигне до четвъртата. Германия я чакаше 24 години и направи всичко, за да вдигне Купата. Желанието и непримиримостта, огромната воля – това запрати в екстаз всички феновете на Бундестима. Защото дори когато в продълженията срещу Аржентина Швайнщайгер едва ходеше, а лицето му бе окървавено, той и неговите съотборници продължиха да опитват, за да ликуват след „златния” гол на Гьотце.

Това бе апогеят на една декада упорит труд. Работа, насочена изцяло към създаването на перфектния отбор. Е, този на Льов определено се доближава. А и бъдещето е пред него, защото 14 от 25-те на Йоги са на 25 години или по-млади. Бъдещето изглежда светло за Германия…
Аржентина пробва, бе близо, но не успя. Не успя защото прекалено много се довери на един. А колективът винаги е по-силен от индивидуалността. Иначе Сабея свърши работата си брилянтно. „Гаучосите” имаха шансове… но ги пропиляха. Игуаин дълго ще сънува пропуска си, Паласио - също. А възкачването на Меси на футболния Олимп, там при Марадона, ще се отложи поне с четири години. Отсега започва обратното броене към последния шанс на Лео да се нареди до най-великите, до световните шампиони.

Ще ни липсват попаденията… те бяха малко очаквани преди старта, но направиха това Световно първенство най-резултатното заедно с Монидал`98. Общо 171 гола. Ще ни липсва (ако не сте испанци, разбира се) холандското шоу и 5:1 срещу вече бившия световен първенец. Началото на края за „Ла фурия роха” – безспорно най-голямото разочарование. Ще ни липсват чилийците, които добавиха към испанското унижение, ще ни липсват и костариканците, които не загубиха нито веднъж преди да бъдат спрени от рефлекса на Тим Крул. Дали пък няма да ни липсва и захапката на Суарес…

Ще ни липсва и добрата стара Англия, отново концентрирала огромни надежди и отново разочаровала. Но като че ли там свикнаха и поредният провал премина някак между другото. 
А Холандия? Още веднъж съвсем близо и още веднъж с празни ръце.
А какво ще запомним? Германия, развенчаната Бразилия (и Испания), Клозе, среброто на Меси, Нойер и разбира се, Хамес.

Хамес Родригес, голмайсторът, новият лидер на Колумбия. Ех, ако колумбийците бяха съвсем малко по-малко наивни… Те бяха голямото откритие на Мондиала и ако не се бяха увлекли по стила на Бразилия, убеден съм, на Германия щеше да бъде несравнимо по-трудно по пътя към финала. Но за Хамес – Реал Мадрид, Барселона, грандовете в английската Висша лига… всички го искат, а Монако, въпреки финансовия си ресурс, вече е място, тясно за огромния му талант. Шест попадения и когато си спомним за битките в Бразилия, ще се сещаме неизменно и за него, за голмайстора.

И като заговорихме за голмайстори, ето ви го и най-големия. Буквално и преносно. Гигантът Миро Клозе. Символът на упоритостта и трудолюбието. Да, той никога няма да бъде Роналдо (онзи истинският), но въпреки това вече е пред него. Вече с 16 гола на световни първенства, а последният му като че ли най-ясно илюстрира защо на 36 той е на върха. Стреля, Жулио Сезар спаси, нито за миг обаче не се поколеба и при повторния опит записа името си в историята. Той вече е най-резултатният футболист на световни първенства!

Да, сигурно забравям нещо значимо, но нали затова всички сме влюбени в тази игра. Защото всеки от нас може да си откъсне парченце от Мондиала и да го пази дълбоко в сърцето си. Така, както аз откъснах за първи път от тази магия преди 24 години в Италия. Сълзите на Газа още са запечатани в съзнанието ми и винаги ще бъдат там. Вече 24 години… И тогава, и сега обаче победителят е един. И тогава, и сега Германия просто искаше най-много триумфа. И тогава, и сега знаеше как до го постигне. 24 години по-късно отново Германия е на футболния трон. И поне четири години ще остане там…  

Автор: Виктор Врачев