Отмениха възможността за прихващания след цесии в КТБ

С промени в заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет Народното събрание отмени възможността да бъдат извършени прихващания в резултат на осъществени цесии между вложители и кредитополучатели, предаде БГНЕС.

Поправките са в Закона за банковата несъстоятелност и бяха внесени в Народното събрание през миналата седмица от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Те се включват в заключителните разпоредби на Държавния бюджет като предложение между първо и второ четене на актуализацията.

Промените са дело на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт и бяха подкрепени в бюджетната комисия единодушно от всички представители на осемте парламентарни групи в 43-тото Народно събрание, а по време на дебатите в зала депутати от БСП изказаха резерви към тях, макар вчера техните представители също да ги подкрепиха в заседание на бюджетната комисия. "За" поправките гласува 97 депутати, 5 бяха "против", а трима се въздържаха.

В промените не се включва изменение на закона със задна дата, като се регулират отношения, които ще бъдат факт в една бъдеща несъстоятелност, която още не е започнала, тъй като има жалба по отнемането на лиценза обясни един от вносителите Менда Стоянова. Чрез поправките се предвижда онези прихващания, които ще бъдат заявени или са заявени пред квесторите на КТБ, които са в резултат на извършени цесии между вложители на КТБ, да бъдат удовлетворявани или извършени само до размера, който съответния вложител, искащ прихващането, би получил от масата на несъстоятелността при приключването на тази несъстоятелност.

Според данни представени от Менда Стоянова по време на заседанието на бюджетната комисия вчера, квесторите на КТБ са получили уведомление за 1,7 млрд. лв. цесии, като от тях 800 млн. лв. имат заявка за извършване на прихващания. Тези прихващания трябва да бъдат признати от синдика, който ще бъде назначен след обявяването на КТБ в несъстоятелност от съда. В момента процедурата по несъстоятелност се оспорва от фирмата на Цветан Василев "Бромак", която е основен акционер в КТБ.

С гласуваните окончателно поправки се дава право на бъдещия синдик да не признае извършени прихващания, направени след обявяването на КТБ в неплатежоспособност. Според вносителите целта на промените е да защитят обществения интерес, публичните средства, които ще се инвестират в КТБ, както и всички вложители.

"Ще въведете хаос, защо го правите това?", попита по време на дебатите в зала Чавдар Георгиев от БСП, според когото има установен правов ред и дори да са сключени сделки, те вече са произвели действие и не могат да се върнат със задна дата. Георгиев получи забележка от Мартин Димитров, че вчера на комисия БСП са подкрепили поправките, а днес се изказват против тях. В дебата се включи и Жельо Бойчев от БСП, който обяви, че всеки представител на неговата група сам ще реши как да гласува и лично той ще подкрепи промените. От името на вносителите Данаил Кирилов отново подчерта, че нищо не се променя със задна, а поправките се отнасят единствено до бъдещи действия на синдика, който ще бъде назначен след решението на съда за несъстоятелност на банката и ще му позволят да не признае прихващания, извършени след датата на изпадане в неплатежоспособност от страна на банката.

Приети единодушно от депутатите бяха и промени, които касаят раздробяването на влогове в банката. Това раздробяване също е вид цесия, тъй като един влог се разделя на такива части, които да станат гарантирани от Закона за гарантиране на влоговете, като по този начин на практика Фондът трябва да изплати цялата сума на един вложител, който е раздробил на няколко по-малки влога своите пари, което според вносителите представлява източване на фонда.