Даниела Тренчева представя за първи път самопризнанията на една майка-убийца
На 2 януари тази година 31-годишната Светлана Александрова, самотна майка на три деца от Пловдив, ражда четвъртото си дете в банята. Първоначално решава да го убие с ножица, но не успява. После решава временно да се отърве от него и го занася при приятели. По-късно решава да изостави бебето пред дом, но когато стига там, то се разплаква. За да го накара да млъкне, тя завива главичката му с одеяло, притиска го с ръка и го задушава. Отнася трупчето обратно вкъщи и то престоява няколко дни в найлонова торба - според една версия – в пералнята. Започнало да се разлага и жената го погребала край река Марица...
Тази събота, 29 ноември, в “Ничия земя” Даниела Тренчева представя за първи път самопризнанията на майката Светлана.
“Името й носи светлина. Светлана. Но тази тъмна история ще си остане само с името… На ничия земя мисълта за четвърто дете е пагубна… и погубваща. Там, на границата на нормалното и свръхненормалното същата тази жена нормално продължава да взима другите си деца от детската градина, да играе с тях, да им пуска детски филмчета. Там, на прага на спалнята, в която е лежало мъртвото й бебе, на границата на осъзнаването и свръхпадението същата тази майка ще обяви, че има хора с много по-тежки престъпления от нейното… Грях, обяснен с шок, паника, безпаричие… Все неща, за които в Библията не пише да има изкупление. Иначе Светлана мечтаела за дъщеря. На това му се казва мечтите да се превърнат… в прах.”
