Фондация „Здраве и социално развитие“ HESED - финалист в ПРОМЯНАТА 2015/2016

Тя и екипът й вярват, че ПРОМЯНАТА е в интегрираното развитие. Какъв е проблемът, с който са решени да се справят, открили ли са вече вярното решение и как ще донесат ПРОМЯНАТА и по-добро бъдеще за децата в България? Представяме ви Елена Кабакчиева от Фондация „Здраве и социално развитие” HESED – един от финалистите в най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп и фондация Reach for Change ПРОМЯНАТА 2015/2016.

Елена е член на един млад и амбициозен екип от психолози, социални работници, педагози и медици, които всеки ден виждат стотици хиляди „скрити" деца в ромските квартали - с голям потенциал като всички свои връстници, но и с много ограничени възможности за развитие. Съдбата им е да се завъртят в порочния кръг на бедност и изолация на своите родители, с всички съпътстващи ги проблеми. Екипът на Елена вече знае как може да се приложи ефективна програма, която да разкъса порочния кръг. Защото тези деца могат да станат специалистите, от които всички ние ще имаме потребност много скоро. Те могат да имат успешна реализация, а страната ни – по-добро бъдеще.

До 24 ноември можете да гласувате за един от петимата финалисти в ПРОМЯНАТА. Вижте кои са останалите социални предприемачи и как можете да подкрепите техните проекти тук.  

Коя е Елена?
Търсещият смисъл и здрава логика човек.

Как би описала себе си с три думи?
Загриженост, дух, кураж.

Откъде идва интересът ти към интеграцията на децата от ромската общност и от колко време се занимаваш с този въпрос?
Когато влязохме в ромската общност със здравни програми преди 17 години си дадохме сметка, че не може да се реши успешно само един отделен проблем – необходим е комплексен подход, който трябва да постигне личностно развитие.

Всъщност много преди това, когато завършвах медицина избрах Субординатура педиатрия, защото една трета от съдържанието на работата беше посветено на  потребностите от правилни грижи за развитието на детето от 0 до 3 години. Мисля, че още по онова време видях своето бъдеще в това да се работи превантивно не само за предотвратяване на проблемите, но и за максимално развитие на потенциала на личността. По един или друг начин с развитие на групата, в която съм, студентите ми, организацията, общностите и системите - съм се занимавала през целия си съзнателен живот.

С какво си спомняш първата си среща с децата и младежите от ромски произход?
Умни, любопитни, подкрепящи деца - обикновено чувствителността към другите и умението да оказваш подкрепа се развива в по-късни години и то не у всички възрастни, но децата с ромска култура умеят от ранна възраст да забелязват как се чувстват другите,  могат да помагат, да съчувстват, да те поощряват без някой да ги подканя за това. И в същото време помня как ми се „сви сърцето“ като си представих, че без допълнителна програма към децата и родителите им те няма да се изучат добре, може би дори  няма да имат големи мечти, освен мечтата един ден да имат свои деца.

С какво вашият модел за интеграция е различен?
Няма друг модел , който предлага такъв комплексен подход, осигуряващ личностно развитие на децата (0-18г.), създаващ устойчивост на промяната и мобилизиращ  общността за подкрепа на успешно образование, социална и трудова реализация. Обикновено мерките са насочени към децата, които напускат училище, а нашият подход е изпреварващ – прилагаме програма много преди да се появят проблемите. Акцентът е поставен не върху помагането, а върху развитието - целта е децата и родителите да могат сами да решават житейските задачи и да постигат успех. Подготовката на екипа и услугите включват умения за интегрирано развитие - по отношение на здравето и на образованието, на социалните умения, на бита и на пазара на труда. Работи се в самата общност - с децата и родителите, със социалните норми и нагласи. Нашият подход е гъвкав и услугите се адаптират към конкретните потребности на съответната общност; успехът на интервенциите е доказан чрез научни изследвания за успешното развитие на децата и промяната на рисковите поведения при младежите, които са публикувани в наши и международни научни списания.

На какво искаш да научиш децата, които идват при вас?
Да са сигурни, че полагането на усилия носи радост и успех, да имат самочувствие и умения да се справят, да вярват, че ще успеят, да се доверяват на хора извън квартала. 

Идеята, желанието или уменията са най-важното в твоята работа?
Идеята за по-високо образование и интеграция на ромите и желанието това да се случи съществуват от много години, но резултатите в това отношение са повече от незадоволителни. Сигурно няма да ви изненадам, ако кажа – предизвикателството - да се заемем с този проблем беше огромно професионално предизвикателство за нашия екип.

В днешния свят на високи технологии смяташ ли, че това което правиш, има бъдеще?  
Това, което екипът ни прави е особена актуално в нашия свят, когато разликата между знаещи и можещи и останалите нараства драматично поради навлизането на високите технологии – за тяхното съществуване са необходими добре подготвени хора.

Ако имаше магическа пръчка, какво щеше да направиш с нея?
Промените, които се случват сякаш с „магическа пръчка“ не водят до успешна и устойчива промяна на ситуацията – примери много.

Каква беше детската ти мечта? 
Да стана журналист и да се боря за справедливост.

А за какво мечтаеш днес?
Да виждаме обективно нещата, да мислим и действаме с перспектива, да се обединим околосъществените неща, които ще направят страната ни прекрасно място за живеене.

Любимата ти детска играчка беше...?
Мозайка, с която можех да редя и измислям неща безкрайно.

Най-важният урок, който един учител може да предаде на ученика си?
Почтеност и  крила.