„Гласът на науката“: Последствията от COVID-19, които не очакваме (ВИДЕО)

Съвместният телевизионен проект на Новините на NOVA и Нов български университет „Гласът на науката“ продължава с темата „Какво се случва с нас след COVID-19 - последствията, които не очакваме?”. Журналистът Марина Цекова разговаря с проф. Ивайло Търнев за това какви са дълготрайните ефекти след боледуване от COVID-19, при кои групи хора най-често се наблюдава т.нар, пост-COVID синдром и как се преодолява той. 

Времето, което прекарва в болницата докато е с коронавирус, по категоричен начин го убеждава, че трябва да направи всичко възможно това да не се случи отново. Затова се и ваксинира. 

По думите му много от пациентите прекарват инфекцията не само без дългосрочни ефекти, но и без да разбират за това. "Има и такива, които не само го прекарват доста тежко, но имат и дългосрочни ефекти, които могат да бъдат разнообразни - дихателни, кардиологични, неврологични, ендокринни. Заболяването може да удари в различни посоки в зависимост от това какви други заболявания има човек преди болестта", обясни той. 

Според него повечето пациенти са в тревожно или депресивно състояние по време на инфекцията. "Тези, които са в болницата, чувстват по-голяма сигурност, защото специалисти се грижат за тях. Тези, които прекарват болестта вкъщи носят сами отговорността за своето здраве, те са по-тревожни", разкри професорът. И допълни, че за преболедувалите проследяването трябва да продължи.

Гласът на науката: Какво се случва с нас след COVID-19 - последствията, които не очакваме

"С изписването не приключва лечението. Често продължава месец след това. Трябва да се проследяват лабораторни показатели като факторите на кръвосъсирване, както и показатели, свързани с дихателната система, тъй като някои пациенти развиват усложнения след като излязат от болничен контрол. Не бива да се подценява болестта. Всички, тежко прекарали болестта, е добре да бъдат проследени месеци след острата фаза на заболяването", посочи проф. Търнев. И уточни, че ако симптомите са се свеждали само до хрема, гърлобол или възпаление на горните дихателни пътища, а това премине за няколко дни, не е необходимо да се правят допълнителни изследвания. При прекарана бронхопневмония или кардиологични, сърдечно-съдови или ендрокринни усложнения обаче трябва да бъде проследен.

„Гласът на науката“: Може ли умът да избяга от пандемията?

Повечето от пациентите изискват интердисциплинарно проследяване - по време на самото преболедуване, това ги кара да се самолекуват и закъсняват с търсенето на специалист. "Когато стигат до консултация с лекар, състоянието им е усложнено", коментира той. 

По отношение на когнитивните функции медикът подчерта, че те често са нарушени при COVID. "Много от пациентите смятат, че имат инсулт, а това е мозъчна хипоксия, вследствие на дихателната недостатъчност. Сред първите симптоми са обърканост, паметови нарушения, трудна концентрация. Могат и да се развият впоследствие. Можем да говорим и за мозъчна мъгла, наподобяващо мозъчно стареене, характерно за пациенти след 60 години. Пациентите с когнитивни нарушения могат остро да се влошат от коронавируса, при някои има подобрение, но при други има и трайно влошаване на когнитивен статус", информира проф. Търнев. И сподели, че хроничната умора също е последствие от вируса.

"Около 70% от пациентите в остър стадий се оплакват от намаление на обонянието заради инфекция на носния епител. Имам позната, която усеща парфюми като неприятни миризми. Това означава, че се инфекцията се е разпространила в зони в мозъка. Паметовите нарушения, смущенията със съня, депресивността и тревожността могат да се обяснят с психоорганични промени в мозъка", разясни психологът. Главоболието по думите му също може да е пост COVID симптом, намаленият слух също.

Препоръчва се на пациенти с дългосрочни промени в обонянието да бъдат проследени по отношение на паметта и вниманието. "Хората с автоимунни заболявания препоръчваме да се ваксинират. Първо обаче трябва да се прецени кога да се направи ваксината, ефектът й е по-слаб отколкото при здрав човек. Ако обаче нямат ваксина, тези пациенти могат да имат смъртноносен патогенен ефект", сподели медикът. И заяви, че хората с редки заболявания също трябва да се ваксинират. "Страничните ефекти не са по-различни от при останалите хора. Нямаме пациенти с тежки усложнения след имунизация, като възникналите при COVID-19", каза той.

Относно диабетиците той бе категоричен - те са рискова група. COVID също може да провокира остър синдром на неврологичното заболяване Синдром на Гилем-Баре - то много често е пост COVID синдром. Стресът и тревожността от заболяването може да покачи кръвната захар, както и употребата на кортикостероиди. А антикоагулантите са средство за лечение и след изписването при преболедуване на вируса.

"85% от редките заболявания са генетично обусловени, по-скоро COVID-19 може да ги усложни, отколкото да ги причини", обясни той.

Той призова към ваксинация, тъй като всяко отлагане може да бъде фатално. 

Целия разговор гледайте във видеото.