Анна-Мария Конова: Телевизията ме научи на търпение

Репортажи от Африка, бежанци от Босна и Херцеговина…Тези пътувания предизвикателства ли са? Отварят ли нещо у теб?

Те са най-голямото предизвикателство, но са и най-интересните, понеже човек изпитва себе си, духа си и вижда как мога да се справи на непознато място. Отиваш и в повечето случаи нямаш организация. Сам търсиш историите. Събитията те водят. На всеки ъгъл има нещо, което ти прави впечатление. В един момент не ти стига времето, за да предадеш всичко.

Двете пътувания бяха много интересни за мен. В Босна и Херцеговина беше интересно, защото се качихме на влак, за да проследим пътя на мигрантите. Много от тях от столицата се качват на влака и минават това трасе до границата. Срещнах интересни хора и беше притеснително от гледна точка на сигурността. Те са затворена общност и ги качват само тях в един вагон. Отидох да почукам и да ги питам дали искат да разговарят. В началото ме погледнаха агресивно, без желание да комуникират. С блага дума нещата се случиха.

Понякога си връщам репортажите и си се чудя на какви места съм била и как съм се справяла. Преди да тръгна за пътуването, се притеснявам, но когато отида там, оставям събитието да ме води. Няма страх, няма паника.

“Пресечна точка” има ли общо с теб като журналист?

Предизвикателство е за мен, защото форматът е различен. Предаването има ново студио и нови елементи в съдържанието. Малко и като модератор на разговорите съм. Досега не съм била в такава роля. Напасвам се с предаването, за да дам и моя почерк, което е важно според мен като професионалист, а и за зрителите.

Не очаквах да ме поканят за водеща на “Пресечна точка”, но при мен повечето неща така се случват. Когато има промяна, тя винаги е за добро. Когато отидох в “Събуди се”, също беше случайно. Дори не знаех, че Марина е бременна. В началото трябваше да я замествам за лятото и тръгнах с нагласата, че е за кратко и после да си продължа с репортерството. Обичам работата на терен и да съм на снимки извън телевизията. Различно е от това да си в студио, където следваш стриктно време. При жив ефир всичко се случва сега – гафове или успехи.

Опитваш ли се да изпревариш някого и нещо?

Телевизията ме научи на търпение. Случвало ми се е да трябва да направя репортаж минути преди да се излъчи. Исках да препускам. Но телевизията ме научи, че за всичко си има време. Не препускам, макар че в ежедневието си много бързам. Ето, и сега, за да стигна до теб, макар да станах 2 часа и половина по-рано, пак позакъснях. Но цялостно в живота си не препускам спрямо нещата, които трябва да ми се случат. За всяко нещо си има време и място. За работа винаги бързам, винаги закъснявам. Цяло чудо е, че не съм закъсняла за ефир.

Кога ти се е налагало да разчиташ на късмета?

Той доста често ми се усмихва и ми помага. Не мога да преценя дали нещата ми се случват трудно или лесно. Късмет съм имала и по време на снимки. Отивам на място и изведнъж успявам да събера всички страни. Спомням си, когато бях в Полша, заради ситуацията с бежанците. Трябваше да интервюирам конкретен кмет и понеже нямаше къде да стоим, голяма част от времето изкарвахме във верига за хранене. Случайно срещнах едни колеги, които дойдоха да се запознаем. От тях събрах контактите. Като знаеш колко време трябва, за да ти отговори една институция, в чужда страна е още по-трудно. Започна едно писане, но никой не ми отговаряше. Накрая предложих да се разходим до гарата и се оказа, че попаднахме на брифинг на кмета. Застанах между всички, подадох си телефона, но нищо не разбрах от езика. Останах след всички и го помолих да го снимам за нашите зрители. Съгласи се, намери ни преводач и се уговорихме за следващата сутрин. Чист късмет.

У нас имала ли си такива ситуации?

Да. Когато Папа Франциск беше в България. Тогава случайно открих семейството, което му поднася подаръци и цветя, и отидох да ги снимам в дома им. Почуках да вратата и те се оказаха достатъчно любезни. Замислих се колко са по-отворени хората в малките населени места.

Все си мисля: кога ли някой ще ме изгони? Но досега винаги съм попадала на любезни хора. Много ни е интересна професията. Иначе няма как да имаш такива случки, ако не си поставен в тази ситуация.

Цялото интервю с Анна-Мария Конова може да прочетете ТУК.