Преговорите за мир в Украйна: Какво се знае за срещата между Москва и Киев в Истанбул

Преговори за слагане на край на войната в Украйна, започнала с руската инвазия на 24 февруари 2022 година, се провеждаха в столиците на воюващите страни – Москва и Киев, както и във Вашингтон (САЩ), Рияд (Саудитска Арабия) и редица европейски държави. Сега обаче всички погледи са насочени към Истанбул (Турция) в търсене на изход от пълномащабната руска инвазия на украинска територия.

Руският президент Владимир Путин предложи да бъдат възобновени преките мирни преговори с Украйна в турския мегаполис, който свързва Азия и Европа. Президентът Володимир Зеленски от своя страна предизвика руския лидер да се срещнат лично в Турция.

Какво ще се случи – остава неясно. Кремъл първоначално отказа да потвърди кой ще отиде в Истанбул и дали сред участниците ще бъде и самият Путин. Малко преди полунощ в четвъртък  руският президент подписа заповед, в която подробно се посочи кой ще бъде в делегацията за Истанбул, включваща президентския съветник Владимир Медински, заместник-министъра на външните работи Галузин Михаил Юриевич и заместник-министъра на отбраната Александър Фомин. Медински беше начело на руската делегация и на предишните преговори с Украйна в Истанбул през март 2022 г.

Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк заяви, че Зеленски ще седне на масата за преговори единствено, ако срещу него е руският президент. Украинският лидер беше категоричен: „Ако Путин не дойде и започне да се прави на интересен, това ще бъде окончателното доказателство, че той не иска да сложи край на войната“.

🕊️ Как възникна идеята за преговори в Турция?

В събота президентът на Украйна Володимир Зеленски прие френския президент Еманюел Макрон, британския премиер Киър Стармър, германския канцлер Фридрих Мерц и полския премиер Доналд Туск в демонстрация на единство в Киев. Те отправиха координиран призив за 30-дневно прекратяване на огъня в Украйна, започващо от понеделник.

Снимка: iStock

Планът получи подкрепа от Европейския съюз и президента на САЩ Доналд Тръмп, който по време на предизборната си кампания обеща бързо да сложи край на войната, която навлиза в четвъртата си година. Лидерите се ангажираха с по-строги санкции срещу Русия, ако Путин отхвърли предложението.

В изявление пред медиите в неделя сутринта обаче Путин на практика отхвърли тази идея и вместо това предложи възобновяване на преките преговори с Украйна в Истанбул „без предварителни условия“. Той не уточни дали си представя лични разговори между него и Зеленски, или между дипломати на двете държави на по-ниско ниво.

Зеленски отговори, като настоя за примирие и заяви, че ще пътува до Турция – като предизвика Путин да направи същото: „Ще чакам Путин в (Турция) в четвъртък. Лично. Надявам се този път руснаците да не търсят извинения“.

👥 Кой ще присъства на преговорите и защо?

Под натиска на журналисти относно това кой ще представлява Русия в Истанбул, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да даде конкретен отговор, като подчерта, че Путин вече е изложил достатъчно ясно позицията на Русия.

Администрацията на Доналд Тръмп започна отделни преговори с Русия и Украйна в Саудитска Арабия през март. Вашингтон обаче даде сигнал, че може да се изтегли от процеса, ако не бъде постигнат реален напредък. В понеделник Тръмп заяви, че е оптимистично настроен относно преговорите - рязък контраст с напрегнатата среща в Овалния кабинет със Зеленски на 28 февруари. „Има потенциал за добра среща между Путин и Зеленски“, каза той във Вашингтон.

И добави, че „обмисля да отлети“ до Истанбул след визитата си в Катар и Обединените арабски емирства. По-късно обаче американският президент уточни, че държавният секретар Марко Рубио и други представители на САЩ ще отидат в Турция за преговорите.

Във вторник съветникът на украинския президент Михайло Подоляк заяви в YouTube подкаст на известни руски журналисти в изгнание, че Зеленски няма да се срещне с никой друг руски представител в Истанбул, освен с Путин. Той добави, че „винаги има хора“ в екипа на украинския лидер, които могат да водят определени преговори на съответните нива с руснаците, но постави под въпрос смисъла на такава среща на по-ниско ниво: „Безспорно, само Путин може да вземе решение дали войната да продължи или да бъде прекратена“, подчерта Подоляк.

Зеленски заяви във вторник, че ще се срещне с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в столицата Анкара и ще го изчака там. Ако руският лидер избере Истанбул за място на срещата, украинският държавен глава посочи, че той и Ердоган ще пътуват дотам. Ако Путин не се появи, европейските и американските лидери трябва да наложат допълнителни санкции на Русия, допълни Зеленски. 

⏳ Какво се случи на преговорите в Истанбул през 2022 година?

Кремъл представи разговорите, насрочени за четвъртък, като „рестартиране“ на мирните преговори в Истанбул от 2022 г., в началото на войната, които обаче бързо се разпаднаха. Москва обвини Украйна и Запада, че искат да продължат военния конфликт, докато Киев заяви, че исканията на Русия представляват ултиматум, а не основа за взаимно споразумение.

Снимка: iStock

Зеленски тогава каза, че исканията на руската делегация са включвали:

⇒ Украйна да признае руския контрол над Донбас - регион в Източна Украйна, обхващащ Донецка и Луганска област;

⇒ Конституционни промени с цел обявяване на неутралитет;

⇒ Значително намаляване на украинските въоръжени сили;

⇒ Предаване на оръжия с далечен обсег.

„Никога не е имало преговори - това беше ултиматум от един убиец“, каза Зеленски през 2022 година. 

Путин от своя страна обвини Украйна, че е провалила вече почти договорено мирно споразумение, което е включвало клаузи за неутралния и безядрен статут на страната, както и конкретни детайли за съкращаването на украинската армия. „Киевските власти… просто го захвърлиха. Отказаха го“, заяви той през 2023 г.

Кремъл неведнъж е обяснявал, че „споразуменията от Истанбул“ могат да послужат като основа за бъдещи мирни преговори. След като Москва незаконно анексира украинските региони Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие през септември 2022 г., руските власти започнаха да настояват, че Киев трябва да признае и „реалността на терен“.

📝 Какви са исканията на двете страни за прекратяване на войната?

Снимка: iStock

Миналата година Путин поиска от Украйна да отстъпи четирите области, които Русия все още не контролира напълно. Освен това настоя Киев да признае анексирания от Москва през 2014 година Кримски полуостров за руски, да се откаже от стремежа си към членство в НАТО и драстично да намали армията си. Путин също така поиска Западът да премахне наложените санкции срещу Москва след началото на инвазията.

Киев от своя страна отказва да отстъпва територии и настоява за силни гаранции за сигурност срещу бъдеща руска агресия.

Президентът Доналд Тръмп, който след поемането на поста си води широка дипломатическа кампания за прекратяване на конфликта, заяви, че Крим „ще остане с Русия“, а също така отбеляза, че членството на Украйна в НАТО е малко вероятно.

⚔️ Какво се случва на бойното поле?

И двете страни се готвят за лятна офанзива, докато изтощителната война продължава да отнема живота на десетки хиляди войници от двете страни по протежение на фронтова линия, дълга приблизително 1000 километра. Според Института за изследване на войната във Вашингтон, Русия бързо попълва предните си линии с новобранци, за да поддържа инициативата на бойното поле.

Снимка: iStock

През 2024 година и особено в последно време руските сили постигат бавен, но постоянен напредък в няколко района по фронта. През март Путин заяви, че руските войски са „набрали инерция“ и „държат стратегическата инициатива по цялата линия на съприкосновение“.
Зеленски предупреди, че Русия умишлено забавя преговорите, за да се подготви за по-мащабни настъпления.

Миналия месец Москва обяви, че напълно си е възвърнала части от Курска област, граничеща с Украйна, които украинските сили били превзели по време на изненадващо нападение през август 2024 година. Киев отрече това твърдение, но постепенно губи позиции в региона, докато Русия, подпомагана от севернокорейски войници, се стреми да ги изтласка и така да лиши Украйна от ключова разменна карта в преговорите.

✋🕊️ Опити за примирие

Няколкото опита за постигане дори на частично прекратяване на огъня не успяха. Русия фактически отхвърли 30-дневно безусловно примирие, като вместо това Кремъл обяви две кратки едностранни примирия по празници през последните два месеца - едното за 30 часа по Великден, а другото за 72 часа по повод 9 май - Деня на победата във Втората световна война. И в двата случая Киев и Москва се обвиниха взаимно, че не са спазили спирането на бойните действия.

През март Русия и Украйна също обещаха 30-дневно прекратяване на атаките срещу енергийната инфраструктура, договорено от администрацията на Тръмп. И двете страни многократно се обвиниха в масови нарушения на спирането на огъня, докато времето му не изтече.