Горещо политическо лято: Кои са важните теми за властимащите и за обществото

Политици се опитват да тушират страховете около въвеждането на еврото, но го правят с инструменти, които не успокояват, а напротив — засилват напрежението. Това показват анализите на социолога Елена Дариева и политолога Христо Панчугов, коментирани в ефира на предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS. Според събеседниците проблемът не е само в комуникацията, а в дълбоко недоверие към институциите и липсата на капацитет те да вършат работата си.

„Това не е тероризъм": Юрист с критика към обвинението за палежа над Велико Търново

Три групи с най-голяма съпротива срещу еврото

Според Дариева политиците се стремят да овладеят страховете в българското общество, но не говорят на онези, които се нуждаят от успокоение.

„Опитват се да овладеят страховете, характерни за три групи хора в българското общество. Страховете са свързани с покачването на цените и с невъзможност да се поемат разходите, пред които ще се изправят домакинствата в преходния период от лев към евро“, каза тя.

Дариева посочи, че най-сериозната съпротива идва от възрастни хора, уязвими граждани и жителите на малки населени места. „Тези хора нямат опит с еврото, защото не пътуват достатъчно, а някои от тях дори не са държали евро в ръцете си“, допълни социологът.

Тя каза още, че комуникационният дефицит е допълнен от прекомерна регулация, която само засилва страха.

„Прекомерните регулации са изключително опасни, но това не може да бъде наваксано с форсиране на закона за въвеждане на еврото. Вместо да се успокоят страховете, те се разпалват“, заяви тя.

Санкции и объркани послания

Според Дариева бизнесът реагира остро, а между първо и второ четене на закона се появяват предложения за санкции, които „плашат с размера си“:

„Как работят тези регулатори? Как би реагирал един човек, наблюдаващ случващото се отвън?“, попита тя.

Липса на доверие и институционален провал

Панчугов очерта още по-дълбок проблем. „Всеки гледа на регулаторите като на някакво образувание, което е добро, ако има наши хора, и лошо, ако има чужди хора. Единствената реформа беше свързана с правила, които позволяват нашите да влязат вътре“, заяви той.

Той подчерта, че има два основни проблема, които правят процеса уязвим. „Първо — липсата на доверие в която и да е институция в България, и второ — невъзможността на самите институции да вършат каквато и да е работа. Нито гражданите го очакват от тях, нито те го могат“, каза политологът.

Панчугов очерта възможно решение на кризата с доверието и неефективността на институциите. Според него е необходима цялостна реформа в държавната администрация, която да я освободи от политическо влияние и да изгради реален институционален капацитет. Макар че обществото не може само да осъществи тази промяна, то може ясно да я изиска от политиците.