От солидите на Византия до еврото: Парите на България през вековете

България навлиза в нова историческа фаза на своята икономическа интеграция с Европа: след десетилетия на подготовка страната получи окончателно одобрение да въведе еврото от 1 януари 2026 г. Това решение бележи най-значимата финансова промяна от покриването на лева с валутния борд през 1997 г. насам и поставя началото на преход, който ще обхване бизнеса, гражданите и държавата. В следващите редове представяме начина, по който България стигна до този момент, какво точно предстои и какво означава присъединяването към еврозоната в първите дни, месеци и години.

Прабългарите не са използвали собствена парична система в периода около и след 681 г. (Ранно Средновековие). Икономиката им е предимно натурална, а разплащането се осъществява чрез обмен на стоки или ценности, характерни за номадските и ранносредновековни общества. Най-разпространената форма на търговия е бартерът, при който се разменят добитък, кожи, зърно, оръжие и различни метални изделия.

Българинът и парите - от гърнетата с жълтици до приемането на еврото

Освен класическия бартер, прабългарите използват и предмети от благородни метали като носители на стойност. Широко разпространени са сребърните слитъци, металните накити, гривните и коланните апликации, които изпълняват ритуална, декоративна и икономическа функция. Те често служат за разплащане при по-големи сделки или като престижни дарове между членове на аристокрацията.

Макар да не секат собствени монети в ранния период, прабългарите активно използват чужди парични средства, най-вече византийски. Златните солиди, номизмите и по-рядко сребърните и бронзовите византийски монети навлизат чрез търговията, дипломатически мисии и подаръчни практики от Константинопол към ханския двор. Те се използват основно за международна търговия и за плащания между високите слоеве на обществото.

В структурата на ранната българска държава голяма част от „разплащанията“ имат натурален характер. Данъците към хана и към аристокрацията се плащат под формата на добитък, земеделска продукция, оръжие и трудови повинности. Системата на даровете, а не паричните плащания, стои в основата на политическите и социалните взаимоотношения.

Едва след 9 век, особено след покръстването и засилването на контактите с Византия, използването на монети става по-широко разпространено. Въпреки това, истинско монетосечене се появява едва през Второто българско царство. Така, през по-голямата част от ранната българска история, прабългарите боравят главно с бартер, ценни метали и чужди монети като основни средства за разплащане.

В следващата историческа епоха - периода след христианизацията (864 г.) и особено през Първото българско царство (IX–XI век), разплащателните практики се развиват и постепенно се доближават до моделите на Средновековна Европа. Основните форми на разплащане могат да се обобщят така:

1. Чужди монети – предимно византийски

След засилването на контактите с Византия използването на истинска парична валута става по-често. В България навлизат големи количества:

⇒ златни номизми (солиди);

⇒ сребърни милиаресии;

⇒ бронзови фолиси.

Те се ползват основно в търговията с Византия, при плащане на данъци и като дарения между владетелството и болярите.

2. Данъци в натура

Въпреки навлизането на монети, икономиката на България остава предимно натурална.
Най-разпространени форми на плащане са:

⇒ житни и земеделски продукти;

⇒ добитък (овце, говеда, коне);

⇒ кожи, мед, восък;

⇒ оръжие и метални изделия.

Това важи както за държавния данък, така и за местните повинности.

3. Трудови повинности

Друга „разплащателна“ форма е ангарията – задължителен труд в полза на държавата, който замества парични данъци. Жителите участват в строителство на крепости, поддръжка на пътища, снабдяване на армията.

4. Ценни метали и накити като средство за стойност

Традициите от прабългарския период продължават. Разплащания се извършват със сребърни и златни бижута - гривни, апликации, коланни елементи.

5. Поява на местни монети - чак през Второто българско царство

Истинското българско монетосечене започва едва през XIII век при Иван Асен II и особено при Константин Тих и следващите царе. Тогава се секат медни монети, сребърни перпери, редки златни емисии.

След прабългарите българската държава постепенно преминава от чисто натурална към смесена икономика, базирана на: бартер + натурални данъци, трудови повинности, широко използване на византийски монети, ограничено, по-късно собствено монетосечене

Начин на разплащане във Второто българско царство (XII–XIV век)

Тогава икономиката става значително по-парична. България започва да сече собствени монети, най-често медни (за всекидневна употреба) и сребърни перпери (за по-големи сделки и международна търговия). Монетите на царете Иван Асен II, Константин Тих, Иван Александър и Иван Шишман се използват широко на вътрешния пазар и са признати в съседните страни.

Широка употреба на чужди монети

Огромно значение имат и чуждите монети, особено византийските и латинските. Те проникват чрез търговията по Черноморието и Дунав и често се използват наред с българските - дори в държавни плащания. През XIV век във вътрешната търговия навлизат и венецианските дукати, които стават предпочитано средство за разплащане при големи сделки.

Данъци и такси: натурални + парични

Постепенно паричните данъци стават по-чести, но натуралните плащания не изчезват. Селяните продължават да предоставят житни продукти, добитък, мед, восък и кожи като част от задълженията си, докато градското население плаща повече в монети. Появяват се и специализирани такси - например - митнически сборове по търговските пътища.

Трудови повинности

Наред със стоковите и паричните плащания съществуват и разплащания чрез труд. Населението е задължено да участва в укрепването на крепости, поддържането на пътища и снабдяването на армията. Тези повинности функционират като форма на „данък работа“, характерна за европейското Средновековие.

Стоки с висока стойност

В търговията на едро и в сделките между аристокрацията се използват и ценни материали - сребърни съдове, тъкани, оръжие, добитък. Те често служат за плащане на зестри, дипломатически подаръци или като зaлог в търговски сделки.

Османска парична система: акчета, аспри, а по-късно - и лири

Основната монета в Османската империя през XV–XVII век е акчето — малка сребърна монета, използвана за ежедневни разплащания. По-големи сделки се водят в аспри (пресмятане на множество акчета), а в международната търговия силно присъства венецианският дукат. През XIX век, с паричната реформа на Танзимата, се въвежда османската лира, която става водеща златна монета в империята.

Данъци в пари (харадж, джизие)

За разлика от българската средновековна държава, в Османската империя данъчната система е силно парична. Нехристиянското население плаща джизие (поголовен данък), а селяните плащат част от налозите си в парично изражение, според оценката на продукцията. Държавата постепенно се ориентира към пари, за да поддържа армията и администрацията.

Натурални данъци – десятък (юшюр) и други

Въпреки паричния характер на системата, натуралното данъчно облагане е широко разпространено. Селяните предават: десятък от житото, ечемика и други култури, част от добитъка, мед, восък, вълна, дървен материал. Тези продукти често се продават от спахиите, които получават дохода.

Тимарната система – разплащане чрез права

Османската държава заплаща на спахиите не с пари, а чрез право на събиране на данъци от определена територия (тимар). Това е специфична форма на „разплащане“ в институционален смисъл - възнаграждение чрез приходи, а не чрез заплата.

Трудови повинности (авариз, беглик, ангария)

Населението изпълнява различни трудови задължения, които функционират като форма на данък:

⇒ работа по пътища и мостове;

⇒ участие в превозването на държавни товари;

⇒ предоставяне на подслон и фураж (йемек и мензил).

Тези трудови повинности са особено тежки през XVII век, когато империята изпитва финансови затруднения.

Стоки като средство за разплащане

В селските райони бартерният обмен остава важен. Зърно, добитък, кожи, оръжие и занаятчийска продукция често се използват за погашение на задължения или за местна търговия, особено при недостиг на пари или при обезценяване на акчето.

Международна и градска търговия

В по-големите градове — София, Пловдив, Русе, Търново — търговията е силно парична.
Използват се смесица от османски монети, европейски (дукат, талер) и по-късно руски и австрийски монети. Гилдиите (еснафите) определят стандартни цени и форми на разплащане в занаятчийската търговия.

Възраждането (XVIII–XIX век) 

Пари и реални монети в обращение

През Възраждането паричният обмен рязко нараства. В българските земи циркулират смес от османски и чужди монети, защото имперската парична система е нестабилна и често обезценявана. Най-широко използвани са: османски акчета (обезценени в този период), османска лира (въведена 1844 г.), грошове (куруши) – основната сребърна монета в ежедневието; европейски дукати, талери и наполеони – предпочитани за спестяване и големи сделки; руски рубли – навлизат след руско-турските войни и търговските връзки.

Търговците и заможните семейства често държат богатството си в златни европейски монети, защото запазват стойността си.

Банкови кантори, сарафи и чекове

Разрастващата се търговия води до появата на сарафите – ранни банкири и обменици, които купуват и продават валута. Те издават менителници и фулярни писма – форми на кредитни документи и платежни инструменти.

Българските търговци, особено карловските, коприщенските и габровските, боравят с: менителници (международни търговски записи), вексели, касови бележки и записки за доставка на стоки. Това е първата по-сложна финансова система в българските земи след Средновековието.

Развитие на стоковите пазари и паричните плащания

Създаването на седмични пазари, занаятчийски еснафи и балкански търговски мрежи означава, че повечето сделки се извършват в пари, цените се определят в грошове или лири, а бартерът намалява, но не изчезва напълно. В големите центрове като Пловдив, София, Русе и Свищов търговията вече е почти изцяло парична.

Данъци и държавни плащания

Османската държава продължава да изисква: десятък (юшюр), черезвичайни данъци (авариз), такси при превоз, търговия, земеделие и добитък. Почти всички тези задължения се плащат в пари, особено след XVIII век. Така паричната икономика прониква дори в най-отдалечените села.

Бартер и местни натурални разплащания

В селските райони, въпреки всичко, бартерът остава ключов: жито за дърва, вълна за грънчарски изделия, добитък за занаятчийски услуги. Натуралният обмен служи като допълнение, когато парите са недостатъчни или когато в обращение липсва дребна монета.

Европеизация на финансовата система

Под влияние на външната търговия, гръцките търговци и българските чорбаджии: започва използването на конто книги (счетоводни тефтери), плащанията се правят по тегло на златото, а не по номинал, появяват се акционерни дружества в средата на XIX век (напр. търговски дружества около 1850-те). Това е периодът, в който българите започват да боравят със сложни финансови инструменти.

Ключов резултат от епохата

До Освобождението (1878 г.) населението в българските земи вече: използва редовно пари в ежедневието, търгува с множество международни валути, познава кредитни инструменти, участва в регионална и европейска финансова мрежа. Това създава икономическа култура, която става основа за първите български банки и за въвеждането на лева след 1881 г.

Княжество България (след 1878 г.) и въвеждането на лева 

През 1881 г. България официално въвежда лева като национална валута. Левът е изграден по модела на френския франк (заради валутния съюз Latin Monetary Union) - 1 лев = 100 стотинки. Това означава преминаване от хаотичната смес на османски, европейски и руски монети към единна, централизирана парична система.

Монети и банкноти в обращение

Първите български монети са отсечени още в началото на 1880-те – основно сребърни и бронзови. През 1885 г. се издават и първите хартиени банкноти, гарантирани от държавата. Използват се: бронзови монети (1, 2, 5 ст.), сребърни монети (50 ст., 1 лв., 2 лв.), златни монети (10 и 20 лева) – за по-големи сделки, банкови банкноти (5, 10, 20 и 50 лева). Населението постепенно свиква да използва банкноти, особено в градовете.

Развитие на българските банки и кредити

След Освобождението се създава Българската народна банка (БНБ) – 1879 г. Тя става централен емисионен орган.

Появяват се и частни банки: Българска земеделска банка, Българска търговска банка, Българска банка за търговия и индустрия.

Банките предлагат: депозити, кредити, менителници, преводи, заемни записи. Така финансовата система става европейска по структура.

Разплащания в ежедневието

В градовете разплащанията са почти изцяло парични:

⇒ в търговията – монети и банкноти

⇒ в услугите – предимно монети

⇒ за заплати – често банкноти или сребърни левове

⇒ на пазарите – дребни монети и златни монети за едър добитък.

В селата остава комбинация от пари и бартер, особено при плащане „на стока“ (жито, вълна, дърва), взаимопомощ между домакинства, изплащане на задължения в натура при липса на дребни пари. Но натуралните плащания намаляват с всяко десетилетие.

Държавни плащания и данъци

Княжеството организира модерна данъчна система, в която задълженията се плащат само в пари: поземлен данък, данък върху добитъка, такси за паспорти, съдебни услуги, митници, мита върху внос и износ. Това ускорява паричната интеграция на селските райони.

Търговия и международни разплащания

България започва да търгува активно с Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия и Русия.
Плащанията с чужбина стават чрез: вексели и менителници, банкови преводи, сметки в чужда валута, златни монети (френски франкове, австрийски крони, руски рубли). Това прави българската стопанска система съвместима с европейските пазари.

Ефектът върху обществото

До края на XIX век България вече има: единна валута (лев), банкова система, близка до европейските стандарти, парична икономика, доминираща над натуралната, търговия и финанси, ориентирани към Западна Европа. Разплащанията стават бързи, организирани и предсказуеми – нещо, което подготвя България за индустриализацията през XX век.

Царство България (1900–1944): Златен лев, инфлации и модерни банки

В началото на ХХ век левът остава вързан към златния стандарт, което прави валутата стабилна. Разплащанията в градовете се извършват основно с метални монети (бронз, сребро, злато), банкови банкноти, вексели, чекове (навлизат след 1920 г.), телеграфически парични преводи.

Войни и византийският лев

След Балканските и Първата световна война, поради репарации, левът силно се обезценява.
Навлизат златни немски марки, френски франкове, британски лири. Търговците често предпочитат чужда валута за големи сделки.

През 30-те – стабилизация

БНБ провежда реформи и контролира валутния курс. Обичайни плащания стават: пощенски парични записи, спестовни книжки, банкови депозити, кредитни кооперации (особено в селата).

Социалистическа България (1944–1989): Планирана икономика и „държавен“ лев и преход към държавно контролирани финанси

След 1944 г.: банките са национализирани, левът е фиксиран към съветската рубла, разплащанията стават изцяло в лева, при строг валутен контрол. Чужда валута за гражданите е официално забранена, освен в специални магазини.

Ежедневни разплащания

Плащанията са предимно в брой: заплатите се дават в плик, задълженията за ток, вода, парно се погасяват на гише или с „пощенски записи“, покупките се правят само с пари в брой, а големите покупки (на коли, апартаменти) – в брой, понякога чрез вноски. Небанковите плащания почти отсъстват.

Кооперативни разплащания и талони

В селата: разплащанията понякога минават чрез трудодни, по време на недостиг – чрез купони/талони, държавата контролира цените, така че парите имат ограничено „пазарно“ значение.

Чужда валута и Кореком

Съществува паралелна система: магазини „Кореком", в които се плаща с USD, DEM, CHF дори българите купуват ваучери „бонове“ за „Кореком". Това е „сенчест“ валутен пазар.

Първите банкови карти

В края на 80-те започват експерименти с първи банкомати (единични инсталации) карти за ограничен служебен достъп. Но масово навлизане няма до 90-те.

Първите години на прехода (1989–1999): Хиперинфлация и доларизация

Хиперинфлацията - от 1996–1997 г. Левът губи стойност. Хората започват да се разплащат и спестяват в щатски долари и германски марки. Заплатите се обезценяват бързо. Договорите често се изчисляват във „валутна стойност“.

Банкови сривове

Фалитите на банки затрудняват безкасови разплащания, преводи, спестявания, доверие в банковата система. Много плащания са кеш заради недоверие.

Валутният борд (1997)

Фиксира лева към германската марка, по-късно към еврото. Стабилността води до: възстановяване на банковите плащания, връщане на депозитите и първата истинска модернизация на разплащателните механизми.

Модерна България (2000 – днес): Карти, онлайн банкиране, дигитални плащания

Масово навлизат банковите карти. След 2000 г. банковите услуги се развиват бързо: дебитни и кредитни карти, POS терминали, банкомати, виртуални карти. Картите стават основен способ за плащане.

Онлайн разплащания

След 2010 г. навлизат: интернет банкиране, мобилни приложения, плащане с QR код, ePay, PayPal. Държавата въвежда електронни услуги, включително данъци, такси, винетки.

Безконтактни и дигитални портфейли

След 2015 г.: безконтактни карти, плащане с телефон (Apple Pay, Google Pay), електронни билети и транспортни карти.

Подготовка за еврото

От 2020 нататък България се подготвя за влизане в еврозоната: модернизация на платежни системи, SEPA, мигновени преводи.

Как се стигна до еврото

През 2025 г. Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) потвърдиха, че България отговаря на всички изисквания за прием в еврозоната. 

На 19 юни 2025 г. министрите от еврозоната дадоха официална препоръка, а на 8 юли 2025 г. бяха приети трите необходими правни акта - това формално даде зелена светлина за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. 

Курсът за конверсия вече е фиксиран: € 1 = 1.95583 лв. От този момент нататък България ще стане 21-вата страна членка на еврозоната. 

Снимки: iStock

Какво ще се промени на 1 януари 2026 г.

Ще има преходен период — левът и еврото ще са валидни едновременно за кратко време. Превръщането на банковите сметки ще е автоматично и безплатно. За 12 месеца се въвежда правило за двойно изписване на цените — както в левове, така и в евро. Това ще помогне на потребителите да се ориентират в прехода. Законът забранява незаконни и необосновани повишения на цените просто заради смяната на валутата. 

Какви са предимствата за България

⇒ Улеснена търговия и инвестиции — бизнесът и чуждестранните инвеститори се чувстват по-сигурни, когато валутата е обща и стабилна. 

⇒ Намалени разходи при трансгранични плащания и пътувания — за гражданите, които пътуват, работят или учат в чужбина. 

⇒ По-голяма макроикономическа стабилност и доверие — премахва се рискът от внос на валутен шок, левът вече е стабилно привързан към еврото. 

Какво трябва да имаме предвид — предизвикателства и рискове

Въпреки официалните мерки, част от обществото изразява скептицизъм - страх от поскъпване на стоки и услуги, загуба на покупателна способност. 

С въвеждането на еврото, България губи независимата парична политика - валутният курс вече не може да бъде коригиран според нуждите на националната икономика. 

Необходима е висока дисциплина от държавата и бизнеса - контрол на цените, прозрачност при кръглата стойност и адаптация на системите. 

Какво означава това за нас - краткосрочно и дългосрочно

⇒ Краткосрочно (първите месеци): ще има преход, двойно изписване на цените, необходимост от внимателно следене на сметки, банкови преводи, приспособяване към новия формат.

⇒ Средносрочно (1–3 години): по-лесна търговия, по-ниски трансакционни разходи, повече европейски инвестиции, стабилност.

⇒ Дългосрочно: България се интегрира по-пълно в общоевропейския пазар, укрепва икономическата ѝ устойчивост и доверие.