Платформата „Диагноза България“ осветлява над 605 млн. лв. съмнителни разходи и поръчки за 2025 г. в държавните и общинските болници

„Диагноза България“ е новата платформа на 19-годишния Мартин Атанасов, създател на „Черна писта“.

В новия си проект той събира на едно място данните за 180 държавни и общински болници и осветлява над 605 млн. лв. съмнителни разходи и поръчки само за 2025 г.

Преди година с „Черна писта“ Атанасов показа къде и колко често се случват катастрофите по пътищата. Тогава хиляди червени точки превърнаха статистика в картина. Места, за които се говореше като за „опасни“, се видяха като натрупан системен проблем, следи от бездействие, които могат да бъдат проследени, разбрани и променени.

Жертвите на катастрофи с тирове през 2026-а - с 43% повече спрямо миналата година

Новият проект е наречен „Диагноза България“ (diagnozabulgaria.com) и показва проблемите и нередностите в здравеопазването. За първи път Атанасов събира на едно място данни за това къде и как се харчат парите на Здравната каса, как се управляват 180-те държавни и общински болници у нас, за какво отиват парите за обществените поръчки на болниците и къде числата започват да изглеждат необичайно.

Как работи и какво може платформата

„Диагноза България“ стъпва единствено на официални публични източници: Министерство на здравеопазването и финансовите отчети на болниците (които за пръв път биват публикувани в пълен вид), данни от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за клиничните пътеки, плащанията към лечебни заведения и разходите при лекарствата, Централизираната система за обществени поръчки, НЗИС и други. Зад всяка стойност стои справка, отчет или друг документ – нищо не е прогноза или мнение.

Системата е разделена на шест модула, които покриват основните проблеми на здравната система:

⇒ Държавни и общински болници – данни с пълен профил на всяко лечебно заведение: бюджет и разходи, количествени показатели, заплати на персонала, изпълнени дейности към НЗОК, икономически показатели. Всички тези данни са сравнени с аналогични болници (големи УМБАЛ с големи УМБАЛ, МБАЛ, СБАЛ и т.н., за да е максимално точен анализът) и при отклонения в данните платформата го маркира като аномалия.

⇒ Персонал – пълни данни за средна, максимална и минимална заплата по щат за всички държавни и общински болници. Данните са налични за всеки месец на 2025 и за януари и февруари 2026 г., където средната брутна заплата на национално ниво е 1076 €. Модулът има много опции за анализ и сравнение по позиции, тип болници, национално и регионално равнище и пълен преглед на данните.

⇒ Обществени поръчки -  модулът анализира около 3000 обществени поръчки от лечебните заведения за 2025 г. с обща стойност над 1,2 млрд. лева. Анализират се стойности, брой участници, срокове за кандидатстване, ценови разлики и платформата маркира риск-индекс за всяка поръчка. На база индексът се маркират около 156 млн. лева, които са подозрителни и биха изисквали допълнителни проверки.

⇒ Лекарства – платформата отваря данните за това на какви цени се плащат лекарствата в болниците от НЗОК и къде има разминаване и ценови аномалии. Общата анализирана сума е 1,67 млрд. лева, в които се откриват аномалии за около 60 млн. лв. които е могло да бъдат спестени.

⇒ Здравна каса – къде и за какво плаща Здравната каса? Къде са 2,5 милиона хоспитализации през 2025 г., какви са обемите на конкретните процедури у нас, как се отчитат и изпълняват от болниците и откриват ли се аномалии. Модулът дава информация за всичко това, която стъпва на около 1,2 млн. реда официални данни от НЗОК.

Общото между всички модули са сигналите, които с помощта на изкуствен интелект се събират и анализират: където разход, поръчка или лекарство се отклонява статистически значимо от сходните, платформата маркира като аномалия. Аномалията не е обвинение. Тя е сигнал и покана за по-внимателен поглед. Място, където обществото, институциите и самата система трябва да попитат „защо“ и да предприемат действия.

„Изяжда“ ли корупцията парите за здравеопазване

Данните ги има, прозрачността – не

Само за 2025 г. НЗОК плаща над 4 млрд. лева за болнична помощ – почти половината от целия си бюджет. Това са обществени пари, но досега за обикновения гражданин беше почти невъзможно да разбере какво се случва с тях след това.

Данните съществуват – във финансови отчети, регистри, обществени поръчки, справки на институции. Но са разпилени в различни системи, в различни формати и на различни места, така, че на практика обществото (а и самите институции) не може да види пълната картина.

„Диагноза България“ осветлява всичко – 605 980 966 лв. в съмнителни разходи и поръчки

Според анализите на официалните данни в „Диагноза България“ за 2025 г. платформата осветлява 605 980 966 лв. в съмнителни разходи и поръчки. Това е общият размер на аномалиите от всички модули, при които се откриват отклонения, заслужаващи проверка, обяснение и публичен разговор.

За първи път можем да получим от едно място бързо и ефективно отговори на въпроси, като:

• Наистина ли едно и също лекарство се купува за около 30 лв. на единица в една болница, а в друга – при сходни обеми – същото струва близо 30 пъти повече на единица? Кои са болниците? Кое е лекарството? Кога е купено? 
• Наистина ли има държавни и общински болници, които плащат стотици хиляди за нелогични разходи – охрана, консултантски и външни услуги, граждански договори – докато отделенията им са в плачевно материално състояние, а заплатите на лекарите и медицинските сестри са под средните за страната? Кои са тези болници? За какво отива бюджетът им и как изглежда сравнен с подобни болници? Кои са директорите на тези болници и кой ги е назначил? 
• Кои са обществените поръчки, които се анексират или договарят на чувствително по-висока от прогнозната цена, често при един единствен участник или при „редовен“ изпълнител?
• Истина ли е, че болници отчитат необичайно голям обем по дадена процедура спрямо всички свои аналози? Кои са тези отклонения? Защо общински болници в малки градове с няколко десетки легла имат изписвани стотици сложни и скъпи процедури по клинични пътеки? 

Каква е „Диагноза(та) България“?

Създателят на платформата Мартин Атанасов споделя, че смисълът на платформата не е да атакува здравната система, а да я направи видима.

„Не да сочи с пръст, а да покаже къде числата не изглеждат нормално. Не да произнася присъди, а да даде на гражданите, журналистите, институциите и самите болници инструмент за проверка, сравнение и промяна.

Когато направих „Черна писта“, видях колко силни могат да бъдат данните, когато ги извадиш от таблиците и ги превърнеш в нещо, което хората могат да разберат. Тогава показахме къде по пътищата трагедиите се повтарят, докато свикнем да ги наричаме случайност.

Сега здравеопазването има нужда от същата честност. „Диагноза България“ не е атака срещу болниците. Тя е опит да видим къде системата боледува, за да можем да я лекуваме. Не соча с пръст към конкретен човек или лечебно заведение. Соча към проблем, който засяга всички ни – как се харчат обществените пари, които трябва да се връщат при пациента като по-добра грижа.

Вярвам, че добрите решения се взимат на основата на факти, не на усещания, връзки или удобни обяснения. Затова събрахме данните, подредихме ги и ги направихме достъпни. Преценката какво означават оставям на хората, защото информираният гражданин може да решава по-добре от всеки, който решава вместо него“, казва Атанасов.