„Изяжда“ ли корупцията парите за здравеопазване

Практически отговорът на въпросите за проблемите в здравеопазването е корупцията. Има интереси, които гарантират, че това ще продължи. Това заяви в предаването „Ревизия“ по Нова Нюз народният представител от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев. Той коментира темата за парите в здравеопазването в началото на седмицата, в която се очаква бюджетът на НЗОК да влезе за обсъждане в залата.

Според него темата „Здравеопазване“ се политизира, и то за сметка на продължаващата липса на експертност:

Увеличението на парите за здраве тази година е с 8,5% спрямо 2025 г.

„Здравеопазването трябва да е надпартийно и надполитическо, макар да е политическа тема. Политизирането обаче води до грешки, защото е експертна тема. Насочват се политически амбиции към ресурсите в системата, а те трябва да са децентрализирани към нуждите на всеки отделен човек“.

Големият проблем на българското здравеопазване, казва доктор Симидчиев, се крие в прекаленото финансиране на болничната помощ и прекалено малкото финансиране на доболничната:

„Аз помня, когато стартираше касата в края на 90-те години. Тогава бюджетът ѝ беше 200 милиона лева, сега е 12 млрд. лв. Концентрирането на такъв ресурс обаче повдига апетити и средствата не се разходват правилно. Давам пример – ако имате кола, какво предпочитате: да карате, докато дойде време за основен ремонт на двигателя, или всяка година да правите малки ремонти? Ние решихме, че в българското здравеопазване ще направим първото – ще чакаме да се счупи и тогава да ремонтираме, вместо да отделяме за малки и по-добри ремонти“.

КЗК спря откриването на обществена поръчка за детската болница

Що се отнася до проекта на новата власт за бюджет, депутатът смята, че там няма реформи:

„За мое съжаление няма, и мога да говоря с факти. Първо, ресурсът, който отива по посока на най-късния етап – след като вече сме влезли в болница, се финансира най-много. Отново имаме насочване към най-неефективната система. На второ място – има ключови системи, които са проблем. Първата е НЗОК. Реформа щеше да бъде, ако начело на тази каса седи човек, който разбира от финанси, а ние слагаме лекар. Да де, ама ние, лекарите, не учим финанси. Слагаме начело на най-голямата финансова система в здравеопазването човек, който не разбира от финанси“.

⇒ Защо обаче е толкова важна превенцията?

„Реално превенцията – това се учи в трети курс – е шест пъти по-ефективна откъм пари, отколкото последващото лечение. Можем да харчим много по-малко, ако отделим в бюджета повече средства за нея, и ще има много по-голям ефект. Това, което виждаме в момента, е, защото болниците концентрират ресурс и се източват. Случва се според обема – колкото по-голяма е една болница, толкова повече го имаме този проблем.“

Друга важна тема е броят на болниците и тяхното състояние:

„Когато в близост имате болница, която е фалирала, няма специалисти, няма апаратура – каква функция има тя, освен да е топло и да си говорите с някого? Болница, която няма апаратура и силно специализирани хора, не е болница. Това е просто сграда. Ние идентифицираме болницата като сграда, а не като високотехнологичен проект, каквато трябва да бъде“.

България е рекордьор и по хоспитализации – числата показват, че почти всеки втори българин е уж бил в болница през миналата година. Възможно ли е?

„Свръххоспитализациите са факт, защото парите много по-лесно отиват по направление, когато се случва в големи обеми. Големите болници имат огромен финансов поток и така е най-лесно. Има няколко различни механизма и те трябва да се затварят. Например – тези болници, които лекуват онкологични болести. Тези лекарства са много по-скъпи от пътеките и Касата ги плаща отделно. Но ги плаща само по фактура. Колкото каже доставчикът, толкова плаща, дори да не струва реално толкова. Това става в тези болници, които не провеждат търгове – това са частните болници“.

Докога държавни болници ще трупат дългове

⇒ Разговорът е политически

Дами и господа, имам загадка за вас – коя е тази система в българската държава, чийто бюджет е увеличен с 210% за 10 години, но която въпреки това продължава да произвежда масово недоволни потребители? Потребители, които отгоре на всичко са принудени да се титулуват като нацията в Европа, която доплаща за същата тази услуга най-много от джоба си?

Тоест плащаме два пъти – един път през данъци и осигуровки, втори път – през джоба. Вече се досетихте – магията на българското здравеопазване. През 2016 година бюджетът на НЗОК се движи около 3 млрд. лв., а през миналата година удари 9 млрд. лв. Не съм сигурен, че има дори един от вас, който да усеща подобрение на системата с 210%, дори с 21%. Всичко това, разбира се, си има родните, класически български обяснения, за които ще се опитаме да говорим днес.

Преди това обаче искам да ви кажа, че тук не става дума просто за здраве, за пари, за икономика – винаги става дума за политика и политическа воля. Например – аз нямам представа, наистина нямам, от колко време говорим, че доминиращото финансиране в системата трябва да отиде в т.нар. превенция, преди да се наложи да отидем в болница. Говорим го, но правим обратното. Масирано изпращаме парите си в болниците, които ги поглъщат като ненаситни лами. Колко години си говорим, че очевидно имаме проблем със свръххоспитализациите?

Числата за миналата година показват, че 406 на 1000 души са били в болница, или почти всеки втори българин. Ама възможно ли е това? Ами, не е. Въпрос на какво е – на пари, на икономика или на политика и политическа воля? Особено когато говорим за болници, трябва да е ясно: болниците в България са политически институции – общински, държавни, свързани с местната власт и регионални интереси. Затварянето на болница е политическо самоубийство.

Реформата на клиничните пътеки е война с болничното лоби. Затова никое правителство не е направило нито едната, нито другата стъпка. Реформите са политически акт на волеизявление. Какъв трябва да е той, за да проработи? Опитваме се да разберем.

Повече гледайте във видеото.