Как се финансира науката у нас

"Всички декларират, че науката ще бъде приоритет. Това беше причината аз да вляза в парламента. В нито едно правителство не беше приоритет и ние не сме мръднали от дъното. Имаше опити, в които да се стимулират малки предприятия да работят с научни групи. Българският бизнес е слаб и те нямат своите лаборатории". Това заяви в предаването „РеВизия” по NOVA NEWS имунологът от БАН и бивш председател на Комисията по образование и наука в 51-ото Народно събрание проф. Андрей Чорбанов. 

Той коментира и заложените пари за сферата в бюджета за настоящата година. "Запазен е процентът спрямо миналата година. Ние сме на дъното в Европейския съюз по отпуснатите средства. Те няма да стигнат за нищо. Бюджетът ще работи за много малко време и финансирането на програми е невъзможно, защото няма да могат да бъдат финансирани", изтъкна той. 

Доброволчеството: Истинската солидарност

Какъв е проблемът със финансирането на науката в България

Дами и господа, днес говорим за наука, за българската наука и затова си има причина. Светът навлиза и по-скоро вече навлезе в нова индустриална надпревара - изкуствен интелект, чисти технологии, енергийна сигурност - където държавите, инвестиращи сега, печелят десетилетия напред, а закъснелите остават периферия, не участник.

България, напълно очаквано, е страната, която инвестира най-малко национални средства в наука в ЕС, но и страната, която генерално развойната дейност получава твърде малко внимание. Средният показал на страната ни е в пъти по-нисък от този за блока, в който членуваме и то от десетилетия. Не говорим за инцидентно недофинансиране, говорим за последователна политика. Давам ви едно няколко ясни числа - бюджетните средства за научно-изследователска развойна дейност у нас са едва 38 евро на човек от населението, а в Люксембург 759 евро, 586 в Дания, 542 евро в Нидерландия.

Лазар Радков: Ще дарим над 50 автоматични дефибрилатора в училища в страната

Тук в "РеВизия" не обичаме особено държавното финансиране на каквото и да е, но науката просто не е каквото и да е, особено в света на бъдещето. В този конкретен случай това финансиране поема риска от базови, дългосрочни изследвания, които частният капитал не би финансирал сам, защото възвръщаемостта идва твърде бавно или несигурно. Точно тази основа привлича частни инвестиции по-късно - обратното на логиката "нека бизнесът инвестира сам, ако иска". Държавите, печелещи в тази надпревара - САЩ, Китай, дори по-малки европейски държави като Нидерландия и Дания - третират бюджета за наука като стратегическа инфраструктура, не като разход за съкращаване първи при бюджетен натиск.

Ако не изгради собствен капацитет сега, страната рискува да остане просто пазар на труд и потребление за чужди технологични компании, вместо да създава собствена добавена стойност - точно риска от "периферия", за който вече предупреждават анализаторите. 

Повече гледайте във видеото.