Милен Иванов: Когато групи като "Кръв и чест" не се контролират, се радикализират

Членове на международната неонацистка организация „Кръв и чест“ в Пловдив бяха арестувани, а срещу някои от тях бяха повдигнати обвинения за проповядване на дискриминация, насилие или омраза. Дейността на подобни структури в България обаче не е от вчера - за присъствието им у нас се говори още от началото на новото столетие.

Около организацията отново се заговори активно през 2023 г., а сега вниманието към нея се засили след арестите в Пловдив. Предстои да се изясни и дали има връзка между групата и убийството на Георги Кузев на Младежкия хълм в града, извършено недалеч от клуба на „Кръв и чест“. Това е предмет на разследване. Междувременно стана ясно, че един от членовете на организацията е участвал и в побоя над непалци в Пловдив.

Какво стои зад организацията „Кръв и чест” в България и опасни ли са нейните последователи

"Чувал съм за „Кръв и чест“, но не познавам организацията в подробности". Това заяви в „Интервюто в Новините на NOVA” бившият зам.-ректор на Академията на МВР доц. д-р Милен Иванов.

Според него обаче проблемът е по-широк и не се изчерпва с една конкретна структура.  По думите му броят на групите, които споделят крайно десни и неонацистки възгледи, е значителен. „Колкото и да изненадва, броят им е доста голям. „Луков марш“ е част от цялата тази идеология“, заяви той.

Иванов обаче изтъкна, че самото притежание на нацистка литература или обсъждането на подобни идеи не означава автоматично извършване на престъпление. „Няма нищо престъпно в наличието на подобна литература. Все пак има и свобода на словото. И е по-добре гражданите да са запознати с такава литература, отколкото тя да се забранява“, посочи той.

Трима са с повдигнати обвинения след акцията срещу "Кръв и чест"

Границата според него се преминава, когато идеологията започне да се превръща в организирани действия и насилие. „Ако един човек притежава такава литература, не е опасно. Но когато има група, която е организирана около такава идеология, тогава вече нещата стават опасни за държавата и за обществото“, каза Иванов.

Той определи реакцията на държавата срещу подобни организации като закъсняла. Според него институциите и специалните служби трябва да наблюдават подобни формирования още от момента на тяхното създаване.

В същото време експертът подчертава, че свободата на словото и свободата на сдружаване поставят сериозни граници пред възможността държавата да забранява организации единствено заради възгледите, които членовете им споделят. „Ако тръгнем да ограничаваме свободното говорене и свободното сдружаване, отиваме в другия край на махалото“, коментира той. И допълни: „Това, че се обсъждат такива идеи, не е престъпление. Но, ако такива идеи се обсъждат с последващи действия и тези действия се реализират на практика, ето това вече е престъпление“.

Свастики и „Кръв и чест“: Следи от неонацистката мрежа има у нас още от 2001 г.

По думите му съществена е разликата между проповядването на определени възгледи и подбуждането към конкретни действия. „Подбуждането казва какво трябва да направим, за да реализираме това, което някой иска. А проповядването казва какво трябва да мислиш“, обясни Иванов.

Той смята, че именно превръщането на идеологията в реални действия представлява най-сериозната опасност. „Тази синергия между проповядване и подбуждане - когато подбуждането премине към действие, става престъпление“, категоричен е той. 

Според Иванов държавата има и други инструменти за противодействие на организации, които могат да представляват заплаха, дори когато конкретните им действия все още не са престъпление. „Това е така наречената подривна дейност- която е опасна за обществото и държавата, но не е инкриминирана“, посочи той.

18 задържани в Пловдив, част от международната неонацистка организация "Кръв и чест"

Въпросът дали подобни организации трябва да бъдат забранявани остава сложен, тъй като всяко ограничаване на свободата на словото може да създаде нови проблеми. В Европа съществуват различни подходи към крайнодесните и неонацистките организации, а законодателствата на отделните държави се различават съществено. Именно затова според Иванов темата за законовата дефиниция на фашизма и антидемократичните идеологии е особено чувствителна. Той посочва, че в българския Наказателен кодекс има текстове, свързани с проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология, но липсва ясно легално определение на понятието „фашизъм“. „Ние нямаме следващата стъпка - нямаме легално определение що е това фашизъм“, каза Иванов.

Той беше категоричен, че опасността от подобни групи не бива да бъде подценявана. „Много опасни са. Защото, когато те не се контролират и не се неутрализират точно на етапа на тяхното сформиране, в един етап те се радикализират“, заяви той. И допълни: „Едно безнаказано действие, което е свързано с насилие, ражда по-голямо насилие“.

Целия разговор гледайте във видеото.