До 30 октомври България се присъединява към проект срещу нисколетящи въздушни заплахи, заяви Димитър Стоянов

Министърът на отбраната Димитър Стоянов отговаря на въпроси на депутати  по време на изслушване в парламента в сряда.

Той отговори на питане на депутата от ДПС Хамид Хамид по повод отказа на България да се включи в антидрон инициативата на НАТО. Стоянов посочи, че явно има тотално объркване между High Visibility Projects и инициативата на НАТО Drone Edge. „Никога не съм казвал, че България ще излезе от инициативата Drone Edge”, каза министърът. Той подчерта, че страната ни е част от тази инициатива и е заявила участие с 80 милиона евро с проекта за придобиване на 20 системи – 10 мобилни и 10 стационарни, по механизма SAFE. Всеки момент се очаква да сключим меморандум за разбирателство с Испания за съвместно придобиване на тези системи, каза още Стоянов.

„Освен това тази инициатива представлява виртуален пазар за евентуално бъдещо разработване и евентуално съвместно закупуване на антидрон системи”, допълни министърът.

По отношение на втората точка по инициативата Drone Edge, която е свързана с обучението на оператори, страната ни е декларирала, че наши такива ще бъдат подготвени през 2027 г.

България няма да се включи в антидрон инициативата на НАТО

По отношение на проекта за способностите за противодействие на нисколетящи въздушни заплахи, министърът подчерта, че той е иницииран на 13 февруари 2025 г. И отбеляза, че тогава България не се е включила в този проект, част от който са 15 страни.

„По време на срещата на върха в Анкара седем държави са подписали меморандум за разбирателство - Белгия, Германия, Финландия, Гърция, Норвегия, Румъния и Турция. Последната среща по този проект е проведена на 30 септември. На нея основното, което е било обсъждано, е коя ще бъде структурата в NSPA, която евентуално ще разработва общите технически задания и данни, както и какво ще представлява една бъдеща система и с какви параметри ще е тя. Т.е. в момента сме още на ниво структура”, отбеляза министърът. Той отново подчерта, че и предишното правителство не е включило България в проекта, както и настоящото, но сегашният кабинет прави проучване колко ще струва, ако станем част от него.

ЕК предлага пет общи отбранителни проекта, България ще участва в два от тях

„За разлика от Drone Edge, където няма задължителна вноска, по този проект има задължителна вноска. Получихме информация, че тя е 220 хиляди евро на година. Проектът е с продължителност три години. В тази връзка вече сме предприели действия и България ще подготви LOA – т.е. искане за включване към тази инициатива”, обясни министърът.

Трябва да се има предвид, че нашият бюджет е ситуиран основно по механизма SAFE и всеки допълнителен разход отнема от средствата за поддръжка на въоръжението, с което разполагаме и в момента, каза Стоянов.

„Въпреки всичко, оценките на Министерството на отбраната са, че при тази сума можем да си позволим участие и България ще бъде част от този проект в най-скоро време. Очаква се към 30 октомври това вече да е факт”, завърши той.

Във връзка въпрос, свързан с посещението на началника на кабинета на президента на Украйна - Кирило Буданов, у нас, министър Стоянов каза, че не е присъствал на среща с него.

Какви допълнителни сили и средства са приведени в повишена готовност от българските въоръжени сили за наблюдение и гарантиране на сигурността в българското териториално море и прилежащите морски пространства?

"Заседанието е открито и аз няма как да споделя в подробности с какви сили и средства и с какво сме усилили наблюдението, както и средствата за въздействие на източния фланг на НАТО и конкретно в нашата страна", заяви министър Стоянов.

Той обаче обобщи следното: „Засилено е радиолокационното поле, засилено е присъствието на средства за кинетично въздействие, с допълнително разполагане на сили и средства и включване на две системи безпилотни летателни апарати, с които ще водим разузнаване в нашето териториално море. Едната е с по-големи възможности – можем да отидем доста по-напред в икономическата зона и да водим такова разузнаване”.

„Но повече подробности мога да дам, когато заседанието е закрито. Тогава мога да кажа какви комплекси, какви радиолокационни средства са разположени и така нататък”, заяви министърът.

Той посочи още, че са поискани още морско патрулиране  и средства за наблюдение и целеуказване от въздуха.

„Тоест ние се стремим да придобием допълнителни способности към нашите, така че да имаме по-пълна картина”, каза министърът.

По отношение на вертолетния парк Стоянов посочи, че са използвани вертолети Cougar от авиобаза „Крумово". Причината за това е следната: „Вертолетите Panther от декември 2025 година стоят в Румъния, защото нямат двигатели, те не са ремонтирани. На този въпрос може би трябва да отговори предходното правителство – защо няма договор за ремонт на тези двигатели”. Той посочи какво е направил настоящият кабинет по тази тема - за ремонт на двигателите сключено е рамково споразумение и подготвен договор, който всеки момент трябва да бъде подписан.