Кой ще плати сметката за бюджетния дефицит

„Заложеният бюджетен дефицит от 4,3% за следващата година е твърде висок, а част от предвидените мерки за увеличаване на приходите ще натоварят бизнеса и работещите". Това коментира икономистът и старши изследовател в Института за пазарна икономика Петър Ганев в „Интервюто в Новините на NOVA“.

„Една от основните слабости на проектобюджета е, че за попълване на дефицита се предвиждат мерки за допълнителни приходи в размер на около 2 млрд. евро. Сред тях са данъкът върху свръхпечалбите, увеличаването на максималния осигурителен доход и повишаването на минималните осигурителни прагове", посочи експертът.

Според Ганев проблемът е, че част от тези мерки се използват основно за запълване на бюджетната дупка, а не заради установени проблеми в дейността на конкретни сектори. „Това изпраща лош сигнал. Причината за дефицита е в разходната част“, посочи икономистът.

Синдикатите настояха пред финансовия министър за поне 10% ръст на заплатите

Той обясни, че през последните години държавните разходи са нараснали значително. Докато преди те са били около 40% от брутния вътрешен продукт, сега достигат 45–46%. Според него именно това разширяване на разходите е в основата на бюджетните проблеми.

Ганев уточни, че в проекта има и мерки, които смята за оправдани, като увеличаването на данъчните оценки на имотите. „Най-съществените приходи се очаква да дойдат от увеличението на максималния осигурителен доход и облагането на свръхпечалбите, които вероятно ще предизвикат най-сериозни спорове с бизнеса", смята експертът.

Според икономиста България има възможност да постигне бюджетен дефицит от 3% още през следващата година. „За целта обаче правителството трябва да ограничи разходите и да не се поддава на натиска за допълнително увеличение на заплатите в публичния сектор", съветва той.

Целия разговор гледайте във видеото.