Снимка: iStock
Представете си, че часовникът показва два след полунощ. Излизате навън, но вместо тъмнина ви посреща светло небе. Слънцето виси ниско над хоризонта, улиците са осветени като в късен следобед, а организмът ви сякаш отказва да повярва, че е време за сън.
Няколко месеца по-късно на същото място картината е обърната. Часът е 12 на обяд, хората са на работа, децата са на училище, но Слънцето не изгрява. Уличните лампи светят, снегът отразява оскъдната светлина, а денят понякога прилича повече на продължителен синкав здрач.
Бунт срещу стрелките: Сомарьой - островът, който не живее по часовник

Снимка: iStock
За милиони хора в най-северните части на планетата това не е фантастичен сюжет. Това е годишният ритъм на живота.
На високите географски ширини границата между деня и нощта започва да се размива. Появяват се белите нощи, след тях – среднощното слънце. А когато Земята продължи пътя си около Слънцето, идва противоположната крайност – полярната нощ.
Това са едни от най-впечатляващите последствия от един на пръв поглед малък детайл в устройството на нашата планета: Земята се движи около Слънцето с ос, наклонена приблизително на 23,5 градуса. Именно този наклон стои зад сезоните и зад огромните разлики в продължителността на деня и нощта близо до полюсите.
Белите нощи не са 24-часов ден
Белите нощи често се бъркат със среднощното слънце, но между двете явления има съществена разлика.
При бялата нощ Слънцето залязва. То обаче не потъва достатъчно дълбоко под хоризонта, за да настъпи истински мрак. Вечерният здрач практически се слива с утринния и небето остава светло през цялата нощ.
В Стокхолм слънцето е греело едва половин час през първата половина на декември

Снимка: iStock
Астрономите разделят здрача на три степени според положението на Слънцето под хоризонта. При гражданския здрач то е до 6 градуса под него, при морския – между 6 и 12 градуса, а при астрономическия – между 12 и 18 градуса. За бяла нощ в по-строгия смисъл се говори, когато през цялата нощ Слънцето не се спуска на повече от 6 градуса под хоризонта и гражданският здрач продължава от залез до изгрев.
Затова човек може да види залеза и въпреки това часове по-късно небето да продължава да изглежда така, сякаш вечерта просто отказва да приключи.
Заснеха Северно сияние в България (ВИДЕО)
Едно от най-прочутите места, свързвани с белите нощи, е Санкт Петербург. Градът се намира южно от Полярния кръг и Слънцето там залязва, но около лятното слънцестоене нощното небе остава необичайно светло. Именно белите нощи са се превърнали в един от символите на града.

Снимка: iStock
А какво става, ако Слънцето изобщо не залезе?
Продължим ли още на север, стигаме до съвсем различно явление.
Отвъд Полярния кръг настъпва момент, когато Слънцето остава над хоризонта дори в полунощ.
Това е полярният ден, по-известен като среднощно слънце.
Човек може да наблюдава Слънцето в полунощ, след това в един, два или три сутринта – то се движи ниско по небето, но не изчезва. Вместо познатото изгряване на изток и залязване на запад, колкото повече се приближаваме до полюса, толкова повече изглежда, че Слънцето обикаля около наблюдателя. Причината отново е наклонът на Земята.
Впечатляваща гледка: Заснеха Северното сияние от най-високата сграда в Европа (ВИДЕО)
През северното лято Северното полукълбо е наклонено към Слънцето. Достатъчно близо до Северния полюс въртенето на Земята вече не отвежда наблюдателя в нощната страна на планетата. Слънцето остава над хоризонта при цялото 24-часово завъртане. През зимата се случва обратното.
Полярният кръг се намира приблизително на 66°34′ северна ширина. По определение около тази граница при лятното слънцестоене Слънцето може да не залезе, а при зимното – да не изгрее. Колкото по на север се движим, толкова по-дълги стават тези периоди.

Снимка: iStock
Четири месеца без залез
Едно от най-добрите места, на които може да се види крайността на явлението, е норвежкият архипелаг Свалбард.
В Лонгийърбиен – едно от най-северните постоянни селища в света – среднощното слънце се наблюдава приблизително от 19 април до 23 август.
Повече от четири месеца без нито един истински залез.
Лятото там променя самото усещане за време. Разходка, излизане с лодка или преход в планината могат да се случат под слънчева светлина независимо дали часовникът показва 14:00 или 02:00 часа.
Слънцето се спуска ниско над хоризонта, но вместо да изчезне, започва отново да се изкачва.
Именно тук става очевидно колко силно ежедневното ни усещане за време зависи не от часовника, а от светлината.

Снимка: iStock
След четири месеца светлина идват месеци без Слънце
Свалбард обаче има и друго лице. Когато северното лято приключи и Земята продължи движението си по своята орбита, същият наклон, който е подарил непрекъснатата светлина, започва да работи в обратната посока.
Настъпва полярната нощ. Това е периодът, през който Слънцето не се показва над хоризонта поне едно пълно денонощие. Колкото по-близо сме до полюса, толкова по-дълго продължава той.
В Свалбард тъмният сезон продължава от края на октомври до средата на февруари, когато Слънцето остава под хоризонта денонощно. Най-дълбоката част на полярната нощ там е приблизително от средата на ноември до края на януари.
И тогава идва въпросът, който естествено възниква:
Наистина ли е абсолютно тъмно 24 часа?
Не винаги. „24 часа нощ“ не означава непременно 24 часа пълен мрак. Полярната нощ има много повече цветове, отколкото предполага името ѝ. В началото и края на периода Слънцето е под хоризонта, но около обяд се приближава достатъчно до него, за да освети атмосферата.
Тогава над заснежения хоризонт могат да се появят синьо, виолетово, розово и оранжево. Светлината може да продължи само няколко часа, без самото Слънце изобщо да се покаже.
Това е причината снимките от полярната нощ понякога да изглеждат изненадващо светли. В зависимост от това колко ниско е Слънцето под хоризонта, може да има граждански, морски или астрономически здрач. Едва когато то е достатъчно далеч под хоризонта, настъпва истинският астрономически мрак.
В Свалбард дори през полярната нощ ясното небе и пълната Луна могат да направят планините и околния пейзаж видими.
Има и още един източник на светлина – северното сияние. Тъй като небето вече не трябва да чака късните нощни часове, за да потъмнее, аврората може да бъде наблюдавана и в моменти, които другаде бихме определили като ден.
Мястото, където има почти един ден и една нощ годишно
Колкото повече се приближаваме към самия полюс, толкова по-непознат става ритъмът на светлината. На Северния полюс Слънцето се появява около пролетното равноденствие през март. След това вместо да изгрява и залязва всеки ден, то постепенно се издига и обикаля небето.
Около юнското слънцестоене достига най-високата си точка. После започва бавно да се спуска.
Около есенното равноденствие през септември изчезва под хоризонта. Следват продължителни периоди на здрач и мрак, преди Слънцето отново да се появи през следващата пролет.
В най-опростен вид може да се каже, че на самия полюс годината прилича на един огромен ден и една огромна нощ.
На Южния полюс картината е същата, но сезоните са обърнати. NOAA посочва, че след залеза около мартенското равноденствие изследователите на станция „Амундсен-Скот“ не виждат нов изгрев приблизително шест месеца. NASA също описва Антарктида като място с около шест месеца дневна светлина през лятото и шест месеца тъмнина през зимата.

Снимка: iStock
Как организмът разбира, че е време за сън?
За човешкото тяло светлината не е просто удобство. Тя е един от най-важните сигнали за вътрешния биологичен часовник. Нашият циркаден ритъм помага да се определят моментите, в които се чувстваме будни или сънливи. Естествената светлина е сред основните сигнали, които поддържат този ритъм синхронизиран с 24-часовото денонощие.
Какво се случва тогава, когато в полунощ навън е светло като през деня? Или когато в продължение на седмици няма изгрев?
Изследванията на хора, пребиваващи в полярните райони, показват, че липсата на нормален цикъл светло-тъмно може да влияе върху циркадните ритми. При полярната зима често се наблюдава изместване на вътрешния биологичен часовник, а светлината може да бъде използвана за подпомагане на неговото синхронизиране.
Преглед на изследванията върху съня в Антарктида открива повтарящи се наблюдения за по-лошо субективно качество на съня, по-фрагментиран сън и промени в циркадния ритъм през антарктическата зима. Авторите обаче подчертават и необходимостта от още изследвания.
Така светлината, която за туриста е зрелище, за хората, които живеят месеци наред в тези условия, се превръща в част от ежедневната адаптация. През лятото затъмняващите завеси могат да бъдат много повече от интериорно решение. Те помагат да бъде създадена изкуствена нощ.
През зимата проблемът е противоположен – човек трябва да поддържа ежедневния си ритъм в свят, който не му дава познатия сигнал на сутрешния изгрев.
Животът не спира, когато Слънцето изчезне
Представата, че с настъпването на полярната нощ северните градове просто се потапят в зимен сън, е погрешна. Хората продължават да ходят на работа. Децата продължават да ходят на училище. Магазините отварят, автомобилите се движат, ежедневието продължава.
Разликата е, че естествените маркери, с които повечето хора по света измерват деня, вече ги няма. Сутрин може да започне в тъмнина. Обядът също. Работният ден може да приключи, без Слънцето нито веднъж да се е появило.
И въпреки това небето се променя. Именно тези малки промени в светлината – първият здрач след седмици тъмнина или първият слънчев лъч след дългата зима – придобиват значение, което трудно може да бъде усетено на по-ниските географски ширини.
Защо България няма истински бели нощи
Колкото по-далеч сме от екватора, толкова по-полегата става видимата траектория на Слънцето спрямо хоризонта и толкова по-продължителен може да бъде здрачът. Затова летните вечери в Северна Европа могат да останат светли часове след залез, докато близо до екватора преходът от ден към нощ е много по-бърз.
Истинските бели нощи в смисъл на граждански здрач, който продължава от залез до изгрев, се появяват приблизително между 60°33′ географска ширина и полярните кръгове. България се намира значително по на юг и затова тук дори около лятното слънцестоене Слънцето потъва достатъчно под хоризонта, за да настъпи нощ.
Полярният кръг не е неподвижна линия
Дори границата, отвъд която може да се появи среднощното слънце, не е абсолютно постоянна.
Причината е, че наклонът на земната ос се изменя много бавно във времето. Това кара положението на полярните кръгове постепенно да се променя. Според астрономическите изчисления в момента те се придвижват към полюсите с приблизително 14 метра годишно. За човешкия живот това движение изглежда почти незабележимо. В мащаба на вековете обаче географската граница на среднощното слънце се мести.

Снимка: iStock
А какво става с животните?
За природата тези огромни сезонни промени в светлината също са фундаментални. Полярните екосистеми преминават от непрекъснат летен ден към продължителна зимна тъмнина. Учените изследват как животните поддържат биологичните си ритми в среда, в която обичайният дневен сигнал светло-тъмно отслабва или за известно време почти изчезва.
Изследователи от Arctic University of Norway посочват, че дори по време на полярния ден и полярната нощ светлината и нейният спектрален състав продължават да се изменят в рамките на денонощието. Това означава, че полярният свят не е просто превключвател между „постоянна светлина“ и „постоянен мрак“ – природата продължава да получава по-фини сигнали.
За арктическите общности сезонната светлина исторически е свързана и с наличието на животни, растения, лед и свободни от лед реки – фактори, които определят кога и къде могат да се извършват различни дейности.

Снимка: iStock
Има ли северно сияние по време на среднощното слънце?
Тук се срещат две от най-популярните представи за Севера – среднощното слънце и северното сияние. Но за туриста те практически принадлежат на различни сезони.
Аврората може да възниква и когато навън е светло, но яркото небе прави наблюдението ѝ изключително трудно или невъзможно с просто око. За да се откроят светлините ѝ, е необходимо достатъчно тъмно небе. Затова дълбоката арктическа зима предлага съвсем различен спектакъл от лятното среднощно слънце. NASA определя аврората като едно от най-впечатляващите естествени „нощни светлини“, макар че видимостта ѝ силно зависи от условията и географското положение.
Най-дългият ден на Земята
Трудно е да определим кой е „най-дългият ден“, ако използваме обичайното си разбиране за денонощие. В градовете отвъд Полярния кръг един период на непрекъсната дневна светлина може да продължи дни, седмици или месеци.
На самия Северен и Южния полюс крайността достига своя максимум. Там Слънцето не препуска ежедневно от изток на запад. То бавно се движи по небето в продължение на месеци. След това изчезва и започва също толкова бавният път през полярната нощ.
Всичко това се случва не защото Земята внезапно се върти по различен начин, нито защото през лятото се приближава значително до Слънцето.
Напротив – причината е една и съща за сезоните в България, белите нощи в Северна Европа, среднощното слънце в Арктика и шестмесечната нощ на полюса.
Наклон от около 23,5 градуса. Толкова е необходимо, за да съществуват места на Земята, където понятието „ден“ губи обичайния си смисъл. Места, където можеш да видиш Слънцето в полунощ. И други, където можеш да го чакаш с месеци.
Редактор: Цветина Петкова