Към остров Сардиния с „Без багаж”

Предаването „Без багаж” тази неделя по Diema ще отведе зрителите до остров Сардиния, разположен по средата на Средиземно море с крайбрежие 1849 км. Насам, по въздух и вода, пътуват туристи от всички краища на света. Островът привлича с фантастичните си, чисти, прозрачни води, щедро предлагане на всички видове водни спортове, дива, съхранена природа и невероятни история и археология.

Сардиния е вторият по големина остров в Средиземно море след Сицилия и преди Кипър, и е автономен регион на Италия. Най-близката суша са остров Корсика, Италианският полуостров, Сицилия, Тунис и Балеарските острови. Регионът има своя столица и това е най-големият град – Каглиари. Разделен е на осем провинции. Езикът, който се говори в Сардиния, е съвсем различен от италианския. Сардиния е с площ от 24 100 кв. км.

Местните жители не харесват морето и винаги са строили селищата си далеч от водите и ветровете му. Този сардински каприз е разковничето към опазената крайбрежна ивица почти незастроена. А там, където в последните години заради нарастващия интерес на туристическата индустрия са били издигнати хотели, за целта са избрани огромни терени и комплексите са запазили усещането за простор и уединение.

Сардиния е бил населен още от праисторически времена. От около 1500 г. пр.н.е. селата били издигани около кръгла кула-крепост – т.нар. нураги. Тези кули често били подсилени и разширени с бойници. Племенните граници били охранявани от по-малки нураги, с наблюдателни функции, издигнати на стратегически хълмове в околностите. Днес около 8 хиляди нурага са изпъстрили пейзажа на Сардиния, но се смята, че са били между 20 и 30 хиляди. Каменните структури са построени главно в периода от около 1800 – 1200 пр.н.е., въпреки че много от тях са използвани до римския период.

Известно е, че сардинци са имали контакт с микенци, които търгуват със Западното Средиземноморие. Връзката с могъщи градове на остров Крит, като Кидония, става ясна от керамика, възстановена след археологически разкопки на остров Сардиния.

Нурагските кули-крепости не са единствените сгради, оцелели на остров Сардиния до днес. Има няколко свещени кладенци, сгради, които са имали религиозно предназначение, като гробниците на гигантите – монументалните колективни гробници, и комплекси от религиозни сгради, които вероятно са служили като места за поклонение и масови религиозни обреди.

Сардиния е в центъра на няколко търговски маршрута и е важен доставчик на суровини, като например мед и олово, които са основни за производството в онези времена. Чрез контролиране на добива на тези суровини и търгувайки с тях, цивилизацията на нурагите успява да натрупа богатство и да постигне умения за изграждането на сложни сгради, както и за създаването на произведения на изкуството. Според някои учени на хората от нурагската епоха са разпознаваеми като Шардана, едно от племената на т.нар. „морски хора”.

Какво ще открият „Без багаж” на остров Сицилия, гледайте тази неделя от 13.00 ч. по Diema.